С цената на всичко...


Не го правете!!!

 С цената на всичко. От много време контактувам с една жена, която е българка, но живее и работи в Германия. Имаше и спадове в общуването ни „демек” никакви, но и имаше и такива мигове, в които си пишехме. Тя след като видя, че съм писател поиска да и опиша нейната любовна история в книга, като каза, че иска до края на лятото да е готова, за да може да я покаже на „своя любим”. Дори прибегна до моите способности на маг за да се събере с любимия си. Той беше млад и опърничев, но пък се обичаха до полуда. Но имаше проблем той с тира по различни държави, тя в Германия. Нещо не се получаваше сякаш. Не и достигаше с малко да бъде щастлива. А толкова много го искаше да му даде сърцето си и искаше да му роди дете-друг не признаваше.

Очаквах с нетърпение да чуя нейния разказ и да започна да оформям книгата си, защото до сега не бяха ми диктували така книга през скайп. Съгласих се, но какво от това. То така и не се случи, защото… За кратко бяха заедно и тя му се е отдала както подобава на една пламенна и страстна жена, но сякаш и тук хубавото има край. Уж се събраха, уж всичко е наред, а се оказа съвсем друго. Този млад и неуравновесен мъж я отхвърлил, точно, когато тя започнала да се отпуска и да бъде себе си с него.

Един ден получих от нея песен по скайп и повече не я чух. Минаха две седмици, а нещо от вътре взе да ме гложди. Та аз я чувствах, и исках да знам, как е,  защото за „да ми напомнят силите/управляващи живота ми/” за нея има защо. Ден след моето усещане видях, че и се включи скайпа и писах. Отговориха ми, че искат да си пишем на немски. С гугъл преводача разбрах това и започнах да го ползвам. Въпреки, че беше „дървен” превода, разбрах, че си пиша с чужд човек, а не с нея. Това ме смути, но продължих, защото стомаха ми вече се беше свил, а това не беше никак добре. Усещах нещо лошо. Тогава той ми написа, че я намерили на земята с 9 разреза на ръцете и беше в безсъзнание. Неин познат я е намерил на земята и добре, че е бил той. Насълзиха ми се очите, защото това вече беше гадно. За да направи това вече бях сигурен, че „оня пич” я е зарязал и тя не иска да живее повече. Представих се кой съм и помолих човека от среща да и каже, че съм Христо от Лясковец/Christo von Lyaskovets/. Човека каза, че ще предаде. Така само чаках да и се включи скайп за да питам, как е. Получавах по някоя „троха-вест”. Важното беше, че е в болница и започва да се съвзема. Молих се за нея, защото ми беше близка на сърцето човек-въпреки, че я „познавах” от facebook само. Запалих няколко пъти свещи за нея и неспирах да се моля за нея.

Преди два дни скайпа и се включи отново и аз писах. Тогава беше вече тя и написа, че не и се говори нито пише. Съгласих се, но нито я съдех нито я мразех за постъпката и. Та тя е загубила част от себе си с това отвратително нещо, което е направил „онзи пич” срещу нея. Постепенно си пишехме и не я насилвах за да пише. Усещах, че е слаба още, а и тя постоянно, казва, че конците я опъват. Сърцето и било разбито и чувства постоянен студ, като в пещера. Постоянно и пишех, че съм с нея и че няма да я предам, както до сега са сторили, защото не исках нищо от нея. Чисти и прозрачни са ми мотивите към нея от самото начало. Малко след това тя сподели, че си е нарязала вените на 18 места и е искала да сложи край на живота си. Разбрах, че това вече е факт, но се молех всичко да е наред. Исках да я прегърна и да знае, че всичко е наред. И въпреки, че се чувства като след корабокрушение, аз исках да съм брега над който да лежи уморена.

За другото няма да говоря тук, но искам да и кажа, че я обичам и да знае, че може разчита на мен…