Щастлива порода...

ЩАСТЛИВ ЛИ Е ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ПОЧУВСТВАЛ МИЛИОНЕР, ДОРИ САМО ЗА ЕДИН ДЕН!!!

Христо Петров Христов е автор на 14 романа, с множество статии в размисъл за живота и нещата, които се случват непрекъснато с него и около всички нас. Линк към лечителното и полезно творчество на Христо от Лясковец. http://floransmedia.blogspot.com/

Здравей, Христо! Как се чувстваш днес?

Чувствам се все по-добре, благодаря, че попита. А и с това, което правя няма, как да е друго.

Слагам линк към статията ти в размисли "Игра за 66.000.000", за да могат читателите  да прочетат, каква е "тайната" да си милионер, дори за ден! http://floransmedia.blogspot.com/2012/06/66.html Разкажи как се почувства, когато една мечта /почти на всеки човек/ се сбъдва? Като милионер почувства ли истинското Щастие, и срещна ли очи в очи Радостта от Богатството?

Първо искам да кажа, че това което съм написал не е само „празна статия” в която си фантазирам някакви си 66.000.000/милиона/. Това не е единично чувство, а нещо което култивирам от години в сърцето си. Меко казано съм щастлив от това да съм милионер. А и не чак сега, когато това е факт аз съм щастлив много преди това, защото това което правя ме удовлетворява напълно, а другото само е напълнило хазната ми. И държа да спомена, че няма, как да те направят самите пари щастлив, ако наистина не си вътрешно в мир със себе си и наистина да излъчваш милионерки дух. Това, че всеки ще намери за какво да ги изхарчи е едно, а да ги създаде от нулата като мен и много други е съвсем различно.
Моята мечта не е да стана само милионер, а да мога да правя с времето си каквото си поискам и да не ми се налага да вземам колективни решения за живота си, парите си и как да ги създавам, защото: „Никой не ти завижда на труда, но всеки ти завижда на парите”-това са прекрасни думи на мой приятел и са много подходящи и актуални тук.

 Какво почувства, когато се разходи из гората, като милионер /без охрана/?

Ами, дори не съм замисля, че ми е нужна такава охрана, защото никой не ми е слагал на масата, докато правя всичко това, което съм постигнал. А ако ми потрябва знам към кого да се обърна и кога…

Какво е настроението да пиеш кафе, заедно на една маса със Удовлетворението "БогатствО"? Почувства ли "празнота" в сърцето си, или бе завладян от "властна сила"?

Та аз дори не разбрах кога станах милионер, защото чак когато започнах да играя „тази игра” осъзнах, че имам проблем с разбирането си за парите. В мигът когато разбрах, че това е така тръгнах към гората за да се разходя и разведря. Ощипах се за да видя дали не сънувам още и се оказа, че съм по пътя и вървя към гората. След това отидох да се възнаградя с кафе и да видя какъв е вкуса на милионерското кафе. Пия от поръчано от мен кафе в това заведение и ми го сервираха дори без да знаят, какво ми се е случило. А и слава Богу, че не знаят, че кой знае какви позьори могат да бъдат в тоя момент. Наслаждавах се както винаги на всяка глътка и съзнавах, че няма никаква разлика от това колко пари имаш сега в джоба си или по принцип. То ако не можеш да изпиташ наслада от кафето си/например/ то за къде си тръгнал. Така нареченото ми сърце ликува постоянно от как се случи това, защото това е едно вътрешно състояние което ако човек не си позволи да го изпита, няма, как да го сполети, та и за 500лв, ако щете. А относно властта ми е все тая, защото ако човек не знае, как да се държи към самият себе си, и хиляди хора да му поверят да управлява, ще е все нещастник.

 Какво всъщност означава за теб Щастието?

Щастието ми се базира в моя живот на вътрешния ми мир и чак тогава с нещо друго или някой друг. Намирайки пътя си и вървейки по него единственото неприятно нещо е, че се разделям с хора, който ми беше приятно да общувам, но с времето те промениха държанието си към мен, „когато потънах”. Изчистих „килера си” и освободих място за нови и свежи хора. Щастлив съм от този факт и го излъчвам постоянно.

 Каква всъщност е разликата между човек, получил поредната си заплата и се разплатил за ток, вода...само за няколко дни, в очакване на следващата си заплата, и Човекът - Милонер, безгрижен и спокоен, като бебе?

Разликата е само в съзнанието и сърцето-друга няма. Ако искаш можеш да го постигнеш, ако не искаш не може и в двата случая отговора е верен. Много е относително дали е спокоен живота на един милионер. Моят дори е скучен за някой, защото съм допуснал само 5 човека на първата линия всички други усещат моята преграда веднага. Неса ме изградили парите като човек, но човека в мен изгради доста пари и сега вече знае, какво да направи с тях. Щастлив спокоен, уравновесен и достатъчно обикновен и не давам евала на никого за нищо…

Как всъщност би се почувствал, ако нещата ей така, както си говорим се преобърнат и наистина станеш милионер?

Ами ще се почувствам така, както се чувствам сега-милионер. Готов, подготвен, обръснат и рядка порода щастлив човек съм аз...

Твоята игра за милионер, според мен се състои от две големи разлики, от това да бъдеш истински милионер в днешно време: спокойни нощи и дни на отдих в размисли за творчески идеи без охрана и страх от неизвестното! А в теб какви мисли нахлуват в момента, когато вече си Милионер?

Пак казвам, че ако и да си милионер и не си спокоен и щастлив то и охрана да имаш, надали ще спреш да се страхуваш. Ами аз съм творец по природа и създадох много неща, като книги, масло, усвоих различни занаяти и все съм кътал парите си, защото са били дефицит до сега. Създадох себе си с почти нулев бюджет и сега, когато това се случи, дори съм се питал: „Къде бяхте до сега, че чак сега ми идвате?” Но всичко идва точно тогава, когато си отворен за него и не го искаш като просяк на всяка цена. А играта, както си е игра, така ти повишава енергията, че дори не правиш разлика от това дали е истина или не е. Но и Вселената не прави разлика, дали го разиграваш само в съзнанието си или го играеш на яве. Така, че айде да се случват нещата докато съм неприлично млад и искам достатъчно от живота си.

Като какъв се чувстваш "Милионер на мечти", "Милионер по душа", "Милионер-писател" или просто "Христо-Момчето от Лясковец"?

Първо съм наистина Христо от Лясковец. Всичко друго са само етикети за пред хората. След като станах милионер, дори нямам нужда от много приятели или колеги, за да си мерим пачките.  Богат съм във всяко едно отношение, защото мога да си го позволя. Докато бях беден и банките и съдии изпълнители ми караха сърцето да трепери от страх, какво ще се случи, никой не ме попита, как съм бил, защото не знае. Е сега е същото. Дори не ме вълнува, кой, какво знае за мен, защото може да не знам, колко ще живея, но пък това, което знам е, че ще живея, както си искам живота. Много от нещата който създадох до сега са създадени с основна цел да помогнат на хиляди хора, защото няма кой по-добре от мен да го направи с такава страст като моята. Има още няколко неща, който сега се случват и така…

Всъщност, като се замисля, това е чудесна идея за започване на нов роман: "Христо-Момчето от Лясковец", със подзаглавие една от останалите идеи от въпрос номер девет! В момента ти давам идея, която можеш да осъществиш с близки, приятели, роднини, и всички които те познават, в която да разкриеш "истинския" Христо от Лясковец - добър, отзивчив и неуморен приятел и творец.

Ами да си призная тя 15-тата ми книга по която работя сега така се казва: „Христо от Лясковец и приятели” в която и ти ще участваш Ели. Относително е дали съм добър за другите но съм добър за себе си. Има много неща с който не се гордея, но повечето са такива който може да ми се завижда. Едно от тях е достигането до вътрешния мир, който е бич за обикновения човек. Не познаването на самите себе си е твърде голям проблем. И все разчитаме на някой да ни хареса, да ни помогне, да ни даде, а не ние да си дадем на себе си себеуважението от което имаме нужда. От как съм осъзнал своята самодостатъчност съм един от щастливците на тая земя. А и аз продължавам да пиша, така, че може и да се възползвам от твоята идея…благодаря ти.

Каква поука ще дадеш на своите читатели, и на всички хора с мания към богатството? 66.000.000 ли е Цената на "Един щастлив земен живот"? Защото реално погледнато 66.000.000, все пак са си – 66.000.000?

Това което ще кажа важи за мен, за другите не се ангажирам. Тава е моят начин да правя пари и да бъда щастлив от това. А относно това дали това е цената за един живот, не това е твърде малко за един такъв живот, защото най-малкото е, че можеш да направиш и много повече от тия пари. Аз нямам мания за богатство, но имам мания да бъда успешен в това което правя и сега…Ето с тия редове сега аз разкривам за първи път моя скрит живот и дори малко се изненадвам, че го правя, но понеже ти Ели стоиш зад това се съгласих на мига. 66.000.000 са достатъчно пари да постигнеш нещо в живота си, но ако питаш някой депутат са точно една магистрала, че може и да не стигнат/зависи как ще бъдат „усвоени”/. За мен това е символична сума и все пак ми служи като някакъв ориентир за да вървя по пътя си. Просто е да можеш да си преброиш парите…Каква по-добра причина да бъдеш себе си и като милионер?

 В момента попаднах на интересна статия "Шейхът, който изкарва 500 милиона на ден", за шейх Мансур. Слагам линк към статията:     http://www.millionaire.bg/article.jsf?flashCategoryId=11&articleId=3303 Представи си, че си на почивка на екзотичен остров в Обединените арабски емирства и си седнал в един от най-луксозните хотели, на последния етаж в кафене, и то не с кой и да е, а със самия шейх Мансур. Какво ще му разкажеш за себе си, като човек, писател, за България...? Възползвай се от идеята ми за поканата на кафе със шейх Мансур, и просто разкажи, като писател, какъв разговор ще проведеш и как ще спечелиш сърцето на един толкова богат шейх, за да остане силно впечатлен от Христо Христов, българин, от Лясковец?

Е, това си е прекрасно нещо. Първо искам да кажа, че тоя шейх няма с какво да ме впечатли, особено с парите си вече. Не може да има такива неща, като нашия ресурс, защото ние сме на друг географско разположение. Ще приема да пия кафе с него, защото искам да усетя за пореден път в живота си благополучието и да чуя нещо интересно преди аз да съм му разказал за моя живот. Първо няма въобще да му казвам какъв съм и с какво се занимавам, за да видя като към обикновен човек/без слава/ как ще се държи. А след това, като тръгне разговора ще му разкажа за страната си, за моя град и чак тогава за мен, като какъв съм. Ако самият шейх Мансур е човек на него ще му е все тая кой стой срещу него, ако не се държи, като човек срещу него. А и искам да спомена, че именно от същия шейх бях вдъхновен да опиша какво прави в пустинята и така и моят главен герой от книгата ми „Африка в моето сърце” прави същото раздава, защото има достатъчно. Няколко пъти бих дигнал тост и ако наистина имаме време можем да говорим за какво ли не.

Надявам се да не съм те уморила с въпросите, защото и аз като твоя колежка-писателка, понякога се отнасям във вихъра на мечтите и фантазията в своите творби, както и в интервюто в момента.  Разкажи сега повече за това, което работиш в момента - "Игра за 66.000.000"?

Не, напротив твоите въпроси ме изпълниха много и с радост искам да им отговоря. С тях направо ме целиш в десетката и няма, как да не съм достатъчно точен в отговарянето им. Като моя колежка е много прекрасно да се разгръщаш и в мечти и да пишеш, за каквото искаш и както искаш. Играта ми е много интересна. Предната седмица/10.06.2012г./ докато отново се разхождах в гората се роди и идеята да я разпространя с такава лекота, с каквато пиша своите книги. Вървях в гората и записвах всичко, което успях да уловя като информация, която изскочи като заек на бързо и след това не се появи повече. Може и да съм бил странен за колите който минаваха покрай мен, но аз толкова бях завладян от това, че даже не съм ги отразил. Идеята ме заплени толкова, че нямах търпение да изрисувам това на скица и да го пратя на жената, която ми изработва кориците на книгите да ми го направи. Отново се появи онзи невидим паралел и сякаш се разгърна пред мен един допълнителен свят паралелен на моя. Решението сякаш беше взето преди аз да го взема, че с това ще показвам на хората, как да играят ако искат тази игра и виждайки сполучливия модел може и да пробват, а току виж и те успели да постигнат желания успех. Изготвям сега представяне на тази игра и като стана готов също ще разкажа за нея. Тя за мен е готова, но искам да я изпипам за другите хора и да е така естествена като мен и без много пудра да я поднеса на тези, който искат да я разберат и приложат. За другите нямам време.

Можеш да споделиш и пожелаеш каквото поискаш с читателите, вече не само като "милионер", а и като български писател, "разговарял лично с шейх Мансур, на по чашка кафе"?

Първо искам да кажа отново и отново, бъдете себе си, защото това е едно от най-важното нещо на този свят за душите ни. Това дали съм милионер не е чак толкова важно за мен, а за околните, след като знам, какво съм направил и как съм стигнал до тук ме прави щастлив-другото е само следствие. Аз съм писател от България-Лясковец и това, че сме се видели с шейха на по кафе не е нещо кой знае, какво за мен-но за другите... Така ми казаха и, че не мога да се срещна и със Сър Ричард Брансън/създател на конгломерат от фирми Върджин/. Знаете ли, че не слушам никого на тая земя и правя така, нещата, както ги чувствам и съм щастлив от това. За ме е удоволствие да пия кафе с приятни хора от който винаги мога да науча нещо. От такива от който няма, какво да науча просто не ми се пресичат пътищата-толкова е просто. Ето с тебе Ели, как се срещнах и ти направи няколко прекрасни интервюта с мен и с това допринесе за моето появяване пред все повече хора и аз онемях-признавам си.

 Позволявам си, да развивам интервюто и в шеги, разбира се, благородни, защото знам, че си един контактен и изключително приятен човек. Какъв съвет би дал на читателите, да бъдат контактни личности, без притеснения, без да си служат с лъжи, просто да бъдат себе си?

Отново ще спомена, че е хубаво човек да бъде себе си и без маски, който забравя да сваля щом я е ползвал веднъж. Преструването не помага в добрите отношения. Аз не винаги съм по шегите и по някога наистина не разбирам от тях, особено ако мисля по някоя моя тема, как да създам. Може и да сме различни като полове, но сме свързани един друг. Слушайте повече сърцето си от колкото разума…Той търси логика, а сърцето не.

 Забравих да попитам заето ли ти е сърцето ти?

Да заето е от една прекрасна жена със сини очи. На нея дължа много за последните две години от своя живот. Никой не е успял до сега да ме впечатли с нищо, но тя направо ми разтегна това понятие и ми даде това, което никой друг не успя. Никой не можа да ме оцени докато бях бедно момче, а тя направо се впусна към мен като ураган. Благодаря и винаги и във всеки удобен миг и засвидетелствам любовта си защото: „Зад всеки успял мъж стои една прекрасна жена”. Благодарение на нея написах и 14-тата си книга „Бат Ям”– Момичето на Морето.

Интервюто взе: Ели Зарева