Животът всъщност е много прост. Онова, което даваме, се връща при нас.
През далечната 1997г. бях все още дете/не че сега не
съм дете на природата/ и нямах желание да живея признавам си. За пореден път не
ми беше приятно да правя каквото и да е. Дори не знам, как въобще стигнах до
тогава без, каквото и да е било желание за живот.
 |
| личен архив |
Днес е 19 юни 2012г. и за пореден път нещо ме накара да се докосна до една
велика книга на една велика жена-Луиз
Хей-„Излекувай живота си”.
Именно тази книга през онази мрачна за мен 1997г.
ми показа частица светлина за живот. Няма, как да обясня защо мрака така трайно
се беше надвесил в душата ми и беше обезличил моят път. Сигурно ще е доста
странно сега, когато разказвам това на хората, защото много от тях ме знаят
като отворен и добронамерен човек, а не празен и безпътен. Но това бях аз в
това време, а бях само ученик. През годините тази книга я четох
няколко пъти и всеки път намирах като, че ли непрочетен пасаж от книгата. Много
пъти се питах как е възможно това да не съм го отразил предния път. Не можех да
си обясня всичко случващо се, защото търсех отговорите само отвън и никога
вътре в себе си, защото си мислих, че няма нищо друго в мен освен едни
анатомичности, който сами дадени за да живея. С времето от прочита на тази
книги сякаш се беше засяло нещо, което беше доста крехко и наистина не знам,
как дори се разви само. Та аз дори не знаех, как да се грижа за него, защото от
много търсене на себе си по пътя, направо се бях загубил в него. Тогава за
първи път разбрах, че в мен има едно дете, което е било самотно през времето
докато е израствало по пътя. Още с
разбирането за това аз смених личното си поведение към самия себе си и започнах
да се обичам, повече от другите. Тогава осъзнах, че исках да ме обича някой и
може би тогава ще съм щастлив. Е, не точно така се получи и за това продължих
да се упражнявам в това да: обичам и приемам себе си. И от тогава насам прекрасните
резултати ме съпътстват постоянно и аз ‘бъзикам радиото’ постоянно.
Така продължи всичко чак до 2000г. когато започнах да практикувам
йога и започнах да пиша. От тогава до сега отново прочетох тази книга само, че
вече всичко което четях ми беше някак приятно и разбираемо, но се повтори това
усещане, че книгата е нова за мен. Радвах се, че не съм се обременил излишно да
помня суха теория, защото това е книга за действие, а не само за някакви си
мисли. Прилагането на книгата започна мигновено и така до днес. Осъзнах много
прекрасни неща и направо се разтварям в тях. Така се срещнах и с Таня Рачева.
Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент - това
е ключът към положителните промени.
P.S.: Благодаря
за този прекрасен дар от който се роди обновения Христо от Лясковец!!!
