Днес сутринта докато вървях с
един човек чух от него нещо, което наистина не бях чувал много време: „Да убия
времето”.
Това ми прозвуча много гадно но
не дадох израз на емоцията си тоя път и да му направя забележка. На всякъде се
пише и казва, че не ни стига дори човешкия живот за създаване на нещата ни, а
се намират и такива дето искат да го „убият”. Живеем в мечтано време от нашите деди, за което би
трябвало да сме благодарни, и че нещата се случват с лекота и финес. Може би трябвало
да изпълним и разтеглим времето във всички посоки, за да създаваме, а не да го
затваряме пред себе си. Защото с времето разбрах, че времето не може да се
разпредели и да се купи с пари. То просто няма паричен еквивалент. Но пък
благодарение на него имаме шанса да създаваме какво ли не в този свят. Отделно,
е ако нямаме нищо в главата или сърцето.
Разходих се в гората и слушах
повея на вятъра, птичките и очите ми се взираха в зеления цвят на гората.
Наистина това е цвета на сърдечната чакра и въздейства пряко на моя свят.
Извървях свободно определеното си време за разходка, но през цялото време се питах,
какво толкова му е скучен живота, че иска да си изгуби просто така времето.
За това се отървах от псевдо и
обсебващите компании на „приятелите си” за да не ми губят времето и да не ми
напомнят, че съм се променил спрямо тях, защото си е така. Времето е промяна!!!
От как разбрах, какво наистина е времето отказах да го заменям за жълти
стотинки или за нещо друго, а го посветих на писане, масаж/и искам да добавя и
любов/. Защото времето е всичко за мен. Само с негова помощ мога да свърша всичко,
което съм запланувал и да продължа да оставям следи след себе си, защото за мен
това е важно.
Моля ви, не убивайте времето за
да не ви убие то самото по някое време!!!!
