„Да погледнем в Себе си” е книга
за която ще пиша в статията си.
 |
| с Калина Митева |
На 22 май 2012г. денят започна със земетресението от 5.8 по Рихтер и
си беше меко казано страшно тук при нас в Лясковец, а В София е било страшно.
Не мигнах цялата нощ след това и така чаках да отида да снимам в НУ”Цани Гинчев”-празника им. Това
събитие предхождаше другото, за през деня. След като снимах и времето си
напредна аз и моите приятели не останахме до края, защото влака нямаше да ме
чака. Тръгнах за гарата и така 4 часа пътувах за София. Посрещна ме моят
домакин и отидох у тях. Подготвих си нещата и малко след това тръгнахме към „ул.Кракра” на която в Домът на Архитекта предстоеше да се
случи всичко това заради което дойдох. Входната им врата се отваря автоматично
и това много ме забавлява като го видях. Влязох вътре и там видях Калина Митева за първи път. Иначе
общуваме от цяла вечност сякаш. Направих анонса, както се бяхме разбрали
предварително с нея и чакахме самото събитие да започне. Малко по-късно дойде и
самото начало. Нейната нова издателка от Аратрон
я представи и всичко започна. Още в началото тя разказа, как съм я
спонсорирал с идеята за книгата и ми даде думата. Разказах за първи път това,
което се е случило и много се радвах от това. След това разговора се редуваше,
но аз наистина се радвах, че съм на това събитие. Много често се отнасях и
представях, как съм на мое лично представяне на книга. Това за един автор е
доста интересно, а за мен си е цяло събитие. На събитието дойдоха Мария Янакиева и Майк Рам. Бях ги поканил защото исках да ги видя. Естествено си
направих снимки за да си имам за спомен, защото и това е важно за мен.
Времето си отмина в приказки и
както често обичам да казвам: Всичко хубаво си има край!
Така и това събитие си свърши и
отново се разделихме, както се събрахме за самото представяне. Друго си е да
получиш книга с автограф от автора. Последва кафе и отново закрачих по „Кракра”
за да се прибирам….
