За Оскари-те в нашия живот.
.jpg)
На скоро ми попадна една
прекрасна картинка с ръце хванали наградата Оскар. Помислих си, какво ли като
те номинират за тая награда и още повече да я спечелиш. А до тогава да не би да
си бездействал и хоп наградата. По някога за тая награда пътя е един цял живот
и той дори не стига.
Веднага след това ми излезе
еквивалента на това събитие. В обикновения живот няма Оскар, но има „бачкане”
до дупка. Няма кой друг да те награди, ако ти сам не си купиш, шоколад, дреха
или някаква закачка, екскурзия или да се качиш на някой висок връх. А като казах „връх” то е почти същото да
изкачвах крачка по крачка пътя към върха било към киното, музиката или като
писател. Разликата е минимална, защото и на нивата и в Холивуд ти трябва да
извършиш действието-само, че за едното получаваш пари на куп, а за другото само
удовлетворение.
Това е награда от академията на киното, а другата награда е от живота. Вие си преценете коя наистина има
по-голяма стойност за вас като хора.
Шепа хора ли трябва да ни оценят
и възнаградят или ние сами трябва да достигнем до личната си награда в
живота??? А тези хора, дето никога не са получили „Оскар” и не блестят от
прожекторите да не би да нямат стойност или да се нуждаят от това. Не упреквам
нищо свързано с „Оскари-те” само си позволих да изкажа нещо свързано с
наградата. А това, е далеч по-малко от „Оскар”.
Извървяването на пътят и
наградата за него са прекрасни сами по себе си, но често се разминаваме я с
наградата я с правилния път. За това няма правилен път/има само път/ и няма
награда „Оскар” има само дар. Като живота ни например!!!
