 |
| намерете вашата цел и я постигнете |
Настроите компаса за пътуване.
Може дестинацията все още да не сте я депозирали в сърцето и съзнанието си, но
все пак не спирайте да искате да се движите напред.
„…Археологическите данни свидетелстват, че именно китайците са
създали първите пракомпаси, разпознаващи посоките на света. Първоначално
компасът определял южната посока. Това било така, защото китайците смятали
именно юг за най-важната световна посока. Първите компаси били създадени през
ІV пр. Хр., при това били направени от магнит. Учените не могат да кажат чия е
била първоначалната идея за използването на магнита като средство за
ориентиране. Самото откритие на магнита и неговите свойства било случайно,
както редица други открития. Магнетитът е вид магнитна желязна руда, която се
сдобива с магнитни свойства, ако бъде ударена от мълния. В резултат се получава
минерал, който е магнитизиран както в северна, така и в южна посока.”/взаимствано/
Набележете си точка в живота/както е и вземането на Азимут/,
защото без цел или точка всичко е някак хаотично, а това не е добре за
осъществяването на каквото и да било. Цел и посока задаваме на нашата карта на
живота и по този начин ние сами си проправяме път, а не чакаме на „псевдо
кармата” да ни даде от баницата. Имаме посока,но не знаем, как? Е това вече не
е наша работа да знаме, точно как, защото само с един вариант да се ограничим,
и той не се получи, веднага изпадаме в гняв, че Вселената не е с нас. А, напротив
тя има хиляди варианти незнайни за нас, а и не трябва, за да не ни изпушат
бушоните. Намира се път и в най-голямата безпътица, защото повечето от нещата
се случват в главата ни, а и там трябва да започнат да се оправят първо.
Най-ми харесва това, че не трябва да изгубваме от поглед нашата
цел въпреки, всички житейски катаклизми и да сме се научили да не даваме израз,
че преминаваме през такива, за да не даваме „храна на злобарите”. Моята цел е
много важна за мен и за това често чувам, че съм „кон с капаци”. Това ме ласкае
и си продължавам.
Защо искаме това? Какво ще ни даде тази цел? Ще ни направили
по-добри след като я постигнем? Ще сме си взели ли поука от успеха или? Куп
въпроси, който се появяват преди постигането или след като вече целта ни е зад
гърба. Те ни съпътстват всеки миг, но има и още нещо. А, ако се провалим???
Въпросите са хубаво нещо, защото те обогатяват, но не е нужно да биват гласно
изказвани, както аз не поздравявам всеки срещнат, но мисловно абсолютно всеки.
Няма нужда да бъда дружелюбен с всеки срещнат по пътя си.
Целта ни е обвързана пряко с нашата фантазия. Имаме избор да я
напудрим до толкова, колкото си искаме. И да си представяме, че това вече е
факт и да вдишваме този факт като нещо за което сме достойни. Само ние можем да
бъдем най-достойни да реализираме, нашите стремежи и потребности, защото
комшията може и да завижда, но няма потребност да има винарна или фабрика за
масло или да пише по две книги на година като мен. И от това се роди не омраза,
към някого или нещо, а любов към мен и насърчаването ми за творчество. Харесва
ми, че отдавна напуснах очертанията на гр.Лясковец и поех в моята посока, а тя
е навсякъде по света. Както стрелката на компаса показва север така и аз поех с
вяра по моя път, без да се съобразявам с някого. Дори много пъти пренебрегвам
човешкия изказ, защото слушам сърцето си.
Намерете цел и посока и си карайте работата по-смело от до сега.
Направете първата крачка към промяната сега…не
отлагайте!!!
