Ако мога с това да те направя щастлив, заповядай. Това са думи
които чух за първи път когато бях на гости в едни прекрасни хора в София. Още
със самото ми пристигане в тях една малка статуйка на многоръкия Шива ми
привлече вниманието. Не спирах да я гледам и явно това е било забелязано от
домакина. На вечеря така се случи, че разположението ми беше точно срещу вече
образувалия се копнеж по статуйката на импровизираната секция. Дори не помня
вече какво сме си говорили, но по едно време той стана и отиде до нея и я взе.
След това тръгна към мен с нея и аз изтръпнах-признавам си. Помислих си, че
нещо ще ме удари с нея, защото толкова настоятелно я гледах и вече бях готов да
се отбранявам/макар, че това действие се случваше само в главата ми/. Тогава
той ми подаде статуйката и каза: „Ако
мога с това да те направя щастлив, заповядай тя е твоя”. Онемях. Още не
беше свършила войната в мислите ми и как ще се защитавам, ако ми посегне с нея
и дори не разбирах думите му. Той ги повтори, защото видя, че нещо не го
разбрах, а аз вече бях изрекъл думи на отказ, че не мога да го приема. Аз бях
готов за война, а той ми разтуптя сърцето с тоя подарък, който ми правеше, а аз
дори не съзнавах, че исканото от мен вече ми бе подарено. Насълзиха ми се очите
и после хиляди пъти превъртах лентата на това събитие, за да осъзная, че
привлякох толкова бързо това, което много ми хареса.
След време така подарих на
племенника ми най-скъпата ми за мен кола една Лада-нива/играчка/ и му казах
същите думи тогава, и пак се просълзих след това. Сестра ми не можеше да
повярва и му каза да я върне на мястото и, защото знаеше, колко държа на нея
още от дете, та дори аз малко си играех с нея. Той чуваше известно време, че
това е колата на вуйчо и, че не трябва да се пипа, въпреки, че я гледаше с
детско умиление. Детето я върна и аз пак му я дадох с думите: Ако мога да те направя щастлив, заповядай
тя е твоя. Прегърнах го и той подскачаше от радост, а всички други бяха в
недоумение от постъпката ми. Тогава за първи път това беше модел на подражание,
които тръгна от моя домакин. Сякаш това изигра своята роля, като нещо, с което
наистина можеш да направиш някого щастлив, макар и само за миг и то
най-неочакван.
Така и след време жената с
„индианската душа” ми беше дошла на гости в салона и още с влизането си взе да гледа образа на Бабаджи/по линията
на крия йога/. Наблюдавах я и виждах как във всеки един удобен за нея миг тя се
въртеше към картината. Тогава, както бях седнал станах и взех образа на Бабаджи
и казах: Ако мога с тая картина да те направя щастлива заповядай тя е твоя.
Този път тя се разрева, защото и беше трудно да повярва, че аз и правя тоя
подарък. След като се успокои аз и разказах за предните два случая, който се
случиха по различно време, но със същата сила си действаха.
P.S.: Ако можете да направите
някого щастлив, направете го сега, не отлагайте!!!
