Духовен туризъм до Portsmouth...

                                                      На 3000км. от домът - Лясковец!

На летището в Лутън слязох с едно малко сакче, но с отворено съзнание. Благодарях за

този шанс да бъда тук, нищо че времето беше облачно. А и какво друго да е в Англия, например! Още предната година, когато знаех, че ще пътувам понеже билетите бяха взети вече, аз заредих събитието с наситена Рейки енергия, закодирах прекрасния си престой там. Знам, че всичко работи защото съм се доверил изцяло на енергията, която движи света и включително и моя. Никога не съм се и съмнявал в правотата и чистите си намерения, с които идвам в Англия и идеалната цел с която захождам към направения си избор. Както съм и много щастлив от факта, че за да ти се получават нещата, то би било добре да са в полза на поне двама човека на тази земя. Колкото повече ползи, толкова повече неща се отключват през процеса, и то  без „напъване“.

Не съм вярвал, че няма да мисля за нищо през първите 6-7 дни на своя престой в Портсмут. Не знам, как точно стана този процес, но явно „се рефрешнах“, защото съм имал нужда от това. Нито една идея не ми намигна, нито се сетих за проектите, по които работих и оставих така в Лясковец....нищо! Някак си това пътуване е хем на далече, хем ме отдалечи от всичко и всеки. И макар и за кратко дори, почивката от мисловния ми процес, допринесе за утаяване на стотици други неща, което позволи на съзнанието ми да си отдъхне и обнови с нови преживявания и прозрения... Единствено продължих с програмата „Принципия“ по която започнах да работя, благодарение на книгата на немския автор отговорил на моите небивалици в цяла книга. „Някак се научих да давам на идеите, мечтите и тяхното им реализиране пространственост от която се нуждаят за да излетят... на свобода, и съм „си забранил“ тесногръдието с което през годините съм постъпвал спрямо себе си“...
Благодарение на тази програма превърнала се в процес от 10 седмици, пък с лекота преминах през разни разприятелявания. Нямах нужда да си превързвам „въображаемите“ крила сякаш съм ранена птица, защото съм човек.( Няма значение, че я обичам още тази жена)... Понякога ми казват, че съм заядлив, груб, дързък. Но аз на това му казвам, че съм директен, точен (в десетката) и искрен! Пък кой как иска да си го интерпретира поведението ми, след като си тръгна!...Честота на човека е още по-висша от тази на „летящите“... Само това носех със себе си от България. Всичко друго исках да оставя назад, там където му е мястото. Е, няма да скрия че носих и манталитета на „вечния турист“, и веднага си е личало от страни, кога ми е интересно и любопитно мястото където съм... защото искам да се връщам макар и в мислите си отново и отново, там-при красотите. И за пореден път бих споменал, че Разходката е равна на Находка (Разходка=Находка)!

...Още на третия ден гласът ми започна да се видоизменя и започнах да се отхрачвам нощем.

Такива зелени късове излизаха от мен, че чак се стреснах. Морския климат не знаех, че ще провокира изваждането им на показ, но пък явно подпомагайки тялото ми с влажността си, отприщи излизането им. Влажността на въздуха провокира доста процеси в мен, непознати за тялото, мисълта ми, както и за белите ми дробове. Както и никога не съм си представял, че ще имам честта да се стремя към пралюбовта, която е съществувала по нашите ширини милиарди години преди ние да сме тук днес и да обсъждаме този спомен. Това разтоварване, това привличане, това препускане на мозъка ми, сякаш беше отпуснало юздите си и вместо в галоп се движеше едва-едва, сякаш изнемогваше в пустинята на живота... Понеже в офиса си все съм със „забита глава“ в бюрото и все работя върху нещо, но сега съм далече от това си занимание.

Видях много неща, навъртях доста километри от желанието ми да крача и да разглеждам.... Както разходката отнема време, така и много често се връщах към мисълта за това, как отне време да узрее идеята за пътуването ми до Портсмут. Уговорихме го септември 2014г., а днес е април 2015г. Човекът заради когото съм тук(в Англия) получи своето запознаване и знание относно „Gold Massage” от мен, както и няколко странични техники придобити от различните ми професии, пригодени в полза за разчупването на преподавателския модел в обучението по масаж. Същото така бях подготвил различни детайли за мотивация, изграждане на желязна самоувереност, настройване на съзнанието, дишане, гимнастика(защото все пак трябва и малко пластика да има, която е нужна по време на работата). Освен това видях и как действа Обучителната Програма©Sprint Tolerans!, която съм създал и синтезирал през последните 6 години от своята работа(и която скоро ще я има и на диск с цел слушане и мисловна работа), като творец. Малко ми е странно, че за първи път програмата започна своя път в Англия, а не в България... Дали това не се „очертава“ международен проект? Кой знае още, какво ѝ предстои! Както веднъж казах по този повод, че много интернационално тръгна и това ще и е като „бойното кръщене“ навън... за да допринесе за процеса предай нататък в световен мащаб. Преди да замина за Англия говорих за нея за първи път в ефира на Видеосат - Велико Търново в предаването „След закуска“ с водещ Мирослав Дечев. А днес сега когато пиша тези редове от Англия, някак си спомням редовете на програмата, какво са ми дали, как са ми помогнали да се чувствам... Щастлив създател и преподавател на програмата съм!...

Днес е неделя(29.03.2015г), седмия ден от моя престои в Портсмут, отидохме до Стоунхендж (Stonehenge). Когато тръгнахме за „големите камъни“ времето беше намръщено, но не валеше, но колкото повече пътувахме за там с колата, толкова облаците натежаваха и преваляваше. Не ми оставаше голяма опция освен да се моля да е добро по време на престоя ни там... Посещението на „големите камъни“ беше моя идея, още преди да дойда в Англия и се радвах, че все пак е осъществена... с цената на студ, вятър и дъжд! След като слязохме на паркинга ни прониза остър и силен вятър, придружен с дъжд. Насочихме се към мястото за плащане на посещението и разгледахме  Шоурума, в който можеш да намериш много рекламни неща свързани със Stonehenge. А си взех 4 картички и една чантичка за спомен от там и оставих 5 паунда. След това се качихме на рейсчето дето ни извозва до там за да разгледаме мястото. До сега съм го гледал само по снимки и предавания, а днес вече съм тук в Стоунхендж. Величествени камънаци оставени от древната Друидска култура, и няма да се учудя, ако това също не е някаква обсерватория, от древността. Енергията му е доста силна, чиста, но беше засенчена от пронизващия вятър и набиващия се дъжд в дрехите ни, в лицата ни... Направи ми впечатление, че мястото беше заградено с телена ограда и достъпът до самите камъни, както е било едно време е ограничен... Но аз нямах никакви претенции, въпреки, че се бях настроил да направя много снимки, все пак се разминах с това си желание и успях да направя само няколко... и това ми стигаше. Видях, че туристите от Япония дори бяха с дъждобрани и ми беше интересно да ги гледам, но ние нямахме такива... Времето не беше гостоприемно и ни прогони от там, не стояхме повече от 20 мин. отново се качихме на рейсчето, а то ни отведе до шоурума където преминахме отново за да се насочим към паркинга и да си тръгнем. Това е изключителен повод за благодарност. Сбъднах още една своя мечта от дете(когато казвах, че ще ида там, ми се смееха) да бъда на Стоунхендж. И бях тук!

За първи път излизам в отпуск от 14 години(2000г.) насам. За това време извън офиса ми, града и страната си, си „рефрешнах“ мозъка си и веднага усетих освобождаване и нахлуване на свежи идеи от тая Англия. Евала, че ми „разписаха“ отпуснaто  тъкмо навреме. Благодарен съм за толкова много неща, но за тях  в предаването... „Трябва да спреш“ за да видиш. Нови щрихи и нови хоризонти...“ С това мото мога да продължа втората част на списваното от мен, от престоя ми в двора на кралица Виктория!

А песента Еуфория(Euphoria) на Ларин(Loreen), но в изпълнение на Юлия Плаксина превзе ежедневието ми... не ми излизаше от умът и всяка вечер си я слушах преди да заспя...

...И най-странното е, че... Топчето което  беше с мен в ръцете ми по време на полета и престоя ми там, го нямаше в сака ми когато си стягах багажа за на връщане. Изненадах се признавам си... сякаш се изпари!

Мислех да пиша и трета част, но се отказах...