От Чирак до Майстор за
20-сет години.
...Когато бях дете се възхищавах на дядо си Христо, на когото съм
прекръстен (да прекръстен защото първото ми име било Цветан-на името на баба ми
Цвета...но това вече е само история, която помнят само близките ми), как борави
със инструментите, как си служи с ръцете, как слага молива зад ушите си и
когато го ползва как го „плюмчи“ за да пише по-добре(както се изразяваше той.
От него чух за първи път понятия, като ратай, чирак, калфа, майстор...Какво ли
можеха да значат тези думи лишени от смисъл за мен, но издигнали дядо ми до
степента до която аз го видях,
наблюдавах и последвах...
Сегашните редове през погледа на времето малко изглеждах като артефакти,
но пък не беше чак толкова отдавна всичко това... Когато започнах да изучавам
масажът (през 1994г бях още ученик в II-курс), не подозирах, че това е вътрешен подтик... инспириран
да изглежда сякаш аз съм го открил, а не той мен! И аз като другите си мислех, че
"трябва" да си намеря нещичко по което да се „увлека" за да се
докосна поне малко до поговорката – превърни хобито си в работа и няма да имаш
нито един работен ден. Увлечението се оказа не точно увлечение, защото
инспирирано от вътрешното ми поръчение от предните животи сега продължи да се
разгръща пред очите ми. Когато започнах да разпитвам за специализирана
литература за целта не получих много, а само трохи. Търсих по библиотеки... но
се намериха добри хора да ми кажат, че
търся не където трябва, а за целта е хубаво да търся по София или в
НСА-Спортната Академия. Така започна едно такова разхождане по нервната ми
система, че си мислех, че желанието ми ще секне поради липса на четене. Тогава
взех решение, че щом липсва информация или хора, които да ми покажат, то аз е
хубаво да продължа с желанието си, но да го впрегна в действие. Така започнах да „практикувам“ върху
всеки, които пожелаеше да ми бъде поле за изява. Така започнах да омесвам всеки
желаещ...
но не се спрях пред липсата на книги. Обаче
тогава започнах да си събирам пари от закуска за да си купя поне една. Сега
изглежда странно но събирах дълго, защото парите ми за порциона сутрин, беше малък. С лишения към прогрес. Така дадох
нов устрем към желанието си да чета. Но да си призная...вече бях започнал да
привличам желаещи... защото това беше моето „чиракуване“. Да служиш
на хората
- безвъзмезно или може би само за една усмивка, за едно потупване по
рамото.
С времето и лишението от храна за сметка на литературата аз си купих
ръководства, които потвърждаваха само тезата ми, че съм на прав път. Копнеж, желание и стремеж бяха впрегнати в
колесницата ми и ми се искаше бясно да препускаме по колизеума на живота.
Но на всякъде си има ограничение за скоростта и тук трябваше да се спазва,
както и тяхната последователност. Така периода беше започнал, а желанието ми ме
изгаряше от вътре... Мечтаех да правя масажи от сутрин до вечер(какви мечти
имах само когато бях на 17-18г.). След време отново имах възможността да работя
за други хора и с част от заплатата си да си купувам по една книга всеки месец.
Да запазвам книгите, защото не мога да ги взема на мига, да моля да ми вярват,
че ще я купя... процес ли бе да ви го опиша. Книгите бяха моето богатство, моят
свят, в който се потапях всеки божи ден. Всеки божи ден имаше смисъл да искам
да стана добър, да изпъкна, да стана известен, да съм търсен... Но нищо от това не стана просто така от само себе
си . Искай си, не ми пречиш! Добре, че съм с такава парадигма в душата си, че
нямам опция да се отказвам. Не съм скрояван за тесногръдост, а за
широкоспектърен диапазон от правене на нещо дори ако едно или две не вървят (както
ми се иска), да не спирам и да подхващам трето, четвърто... Ако някой си мисли,
че да си потопен в мечтата си и да не общуваш с другите, защото учиш е губене на време, да помислят
пак-отново. Не се спирах пред нищо за да купувам литература... И бях щастлив,
че имах възможността макар и късно(сравнение с познати) да си купя компютър от
където да чета повече и да гледам клипове...Това е част от живота-когато
тогава! Отказвах срещи, кафета само и само да спестя пари за литература...за да
се уча самостоятелно. Кафетата и празнословието няма да ми липсват..
Не получих нито стотинка от никого за своето желание, но видях много
лицемерие, присмех,
Вярно, е че да си чирак няма нищо общо с това да служиш на хората,
защото едното го правиш насила (защото преди векове е трябвало да имаш някакъв
занаят), а второто е на добра воля. Но пък и двете са прекрасни предмети от
Университета на Живота, в който съм стажант за пореден път. Много доказателства
намерих по пътя си(но са лични и надали ще ги оповестявам някъде), но пък и
много неща съм си ги записал в записките си по книгата: „Триумфалната история
на ледения Каньон“.
С времето чувах какво ли не, но също така че съм бил и талантливо момче.
О, Господи, талантлив, а? А някой да им бе подшушнал на тези хора, че зад този
набеден „талант“ стоят адски много часове безвъзвратно употребени целенасочено
от мен за да се развивам самостоятелно. Самородния диамант като мен не се
нуждае от фабрика за да бъде „калиброван“ за пазара и залят с помия(полиран) за
да блести според някого за повече пари. Хората, който ползват масажите ми и
преоткриват телата си, благодарение на свързващото звено-масаж и SPA за Душата, са доволни, благодарни и се връщат
отново! Така научих следното:
„Никога не се отказвай от една мечта, заради времето, което ще ти
отнеме, за да я постигнеш. Времето минава - така или иначе.“
Ърл Найтингейл
И в този ред на мисли може ли всеки преминал през период на
трансформация да се развива и да не се отказва. Да, може разбира се! Това дали
може да го лиши от професионална диплома и да продължи въпреки всичко? Да, може!
Стига да иска и да не „пресмята“ толкова дребнаво, какво му е коствало и от
какво се е лишил. Но да си призная ако знаех, всичко това, през което преминах,
че ме очаква, отново бих го преминал, защото си струва усилията. Аз не се
отказвам толкова лесно.
Времето, бяха загатнали някъде по някакъв повод, че лекувало, но аз не
вярвам в това. Така няма, как да забравя, че съм научил 9 човека да правят
масажи, но нито един от тях не прави нищо, поради ниска себеоценка или поради
факта, че някой ги беше заблудил, че се печелят много пари и ще „купонясват
здраво“. Или пък, че ще преминават през живота на пръсти и няма да им се налага
да се справят с предстоящото... Но много бързо ги приземявах такива хора. След като яз бях готов на всичко да разменя
времето си за придобиване на шанса да се специализирам в това, което ме
привличаше, значи и други могат. С единствената разлика, че аз си позволих
да ги обучавам безплатно. Моя си беше грешката. Което с времето ми отчете своя
урок: Ако си добър в нещо, никога не го прави безплатно! Еквивалента на
заплащане може и да не е пари, но да е размяна на нещо за отделеното време, а
не всичко да е на вятъра.
Повтарях многократно, че е 1000 пъти по-важно, какво умееш а не от къде
ти е дипломата или от кого. За това взех решение, че всеки следващ ще знае повече, защото и аз се развивам
паралелно с това. Не съм този, който стартирах своето увлечение в началото.
Сега съм още по-доволен от това което съм постигнал и правя всеки ден. За целта
по-малко говоря и повече действам. Но да си призная нямаше как да предам на
никого от хората преминали през обучението от моята енергия, която нося със
себе си от дете. С която осъзнато и целенасочено работя и излъчвам декларирайки
в пространството, че това съм аз. Това е
моят природен автентичен отпечатък. Това не се преподава, но пък се
развива... търсете го, хора-там е истината! Заради заливащата ни външна
действителност аз започнах да се вълнувам, какво става вътре в мен и така се
насочих към „вътрешните стилове“ далеч надхвърлящ физическите послания. Това го
оприличавам също с желанието си за личностно развитие, което продължава с години.
И там развивам своя път.
Първия проблем беше, когато започнах да искам пари за извършената
услуга. Тогава станах лошия. Защото над 10 години бях отдал да се упражнявам,
но защо пък да „глезя“ разни задници за сметка на моето време, търпение и
страст. Всичко си има цена! От този миг нататък разбрах също и кой ми бе
останал като приятел, кой какъв е и какво е целял. Нищо останах сам, но пък
продължавах да вървя... 10 години след това работех във фитнес залата. Едно
изключително място за социални контакти. Уменията ми за водене на тренировка,
възстановявания и разпускане бяха забелязани и приложени в залата. Така имах
рядката възможност да се срещна с важни и изключителни хора. На мнозина успях
да подам ръка за да се научат напълно безплатно, но това даде ход на издигането
им в очите като познавач... на материята. Но да ви кажа, че и тук видях хора
дето уж имитират финансово показване, а правеха пазарлъци с мен да им смъкна от
цената си за масаж. А тя беше 10лв. тогава. Сякаш за година съм си слагал по 1лв.
и на десетата година можех да искам само 10лв... Колкото толкова! И така
продължих до днес...Тези двайсет години минаха в учене и ежедневно практикуване
и работа с клиенти, пациенти, които са в будна кома, инвалиди, хора на легла, с
инсулти, с микро инфаркти и т.н... През това време на "вървене по пътя"
разбрах едно: Не аз съм избрал тази
професия, а тя мен. Признавам си, че за да гледам ред сълзи, сополи, лайна,
и кръв си трябва "желязна нервна система", която без да знам я
имам... Но няма как да се изчистя от спомените за видяното, което докато работя
"запечатва" съзнанието ми, но за целта посещавам целесъобразно
природата, за да се разтоваря. Това се оказва Призвание, което е с тежка Орис
да продължавам Напред-без да роптая, защото имам случаи на "Последен
пристън"...
А, преди 5 години създадох и Маслото от
Джоджен...а после и другите продукти от гамата на „Златните 7“. Целта на
създаването беше да работя с продукти, които „не издишат“, а заедно с това имат
своята история и разширяване на гамата...Продукта е изключителен конкурент на
другите...
Не разбрах кога преминах от чирак в калфа, но
прекалено много време премина това обучение, защото си дадох време да опитвам и
да развивам това, което исках да покажа на света. 20-сет години
труд, лишения и четене, за да е различно днес ежедневието ми и да ме търсят хората
от цял свят.
На скоро през месец март-април 2015г. имах
възможността да обуча десетия човек да прави масаж и вече моя стил на работа „Gold massage”, в Англия-Портсмут. Така имах възможността да видя как работи и
Обучителната ми Програма...И продължавам напред.
През последните години много хора са искали да
им намирам работа свързана с това което правя. Тогава разбрах, какво е да не се
отказва от мечтата си, призванието си...Аз каквото и да кажа е малко! ...Просто
не става така. Докато не видя умения при мен, няма да постъпи никой... просто
така! Как да им осигуря работа, след като нямат време да се учат, развиват в
тази насока или не са си направили труда да учат другаде поне малко!!!. Искат
всичко веднага (и аз бях така в началото-нетърпелив, но...).
Майсторството далеч не е свързано само с похватите
в масажа. То е цялостен пакет от техники, сърцатост, уважителност, привличане,
раздаване и предаване на добро настроение без да смучиш като кърлеж. Както и да
вярваш само на рекламата от „уста на уста“. Всичко друго са псевдо похвати за
замазване на нечии поглед. Но това далеч не значи, че ако съм постигнал всичко това,
което е до тук, няма да усети всеки клиент-посетил ме, строгостта на дрескода на професията и личното
ми време, свободния ми избор и прелюдията към това да му покажа вратата ако не
спазва реда на кода! Сори, но както казах по-горе има знаци за спазване на
скоростта. Влиза се уважително и плавно
на кушетката, но също така се слиза от нея след като вече няма, какво да му
бъде дадено на клиента без да ми губи времето. (Това е да си майстор
на стила си. Когато си бай х** никой не иска да ти обърне внимание, но след
това като станеш известен... е друго!) Спомнете
си, какво не сте направили!
P.S.: А сега да
разясня за тия дето сега влизат в стаята и са отървали увода; масажа е
безплатен при мен, докато съм жив. Но всеки си заплаща времето, което съм му
посветил, за да го направя. Ако го запомните, ще сте с една крачка пред
другите!
Успех на желаещите, да се развиват и на тези,
които бързат да прескочат процеса!!!!
христо от лясковец
