В едни новооткрит салон за масажи имало трима терапевти,
които били назначени за нуждите на всички хора. Срещу всяка стая на терапевта,
понеже са самостоятелни стаите има по едно табло с ябълково дърво, но без
плодове...те били на земята и всеки според заслугите си ги качвал на дървото.
На първия терапевт имало на таблото само една ябълка. На
втория имало няколко, а на третия дървото му било окичено от най-разноцветни
ябълки. Дори имало и такива цветове, които другите терапевти нямали.
Най-интересното е че експеримента, който бе проведен е такъв,
че самата синхронизация между тях била нарушена умишлено. Всеки си имал отделен
вход никой с никого не се засичал, билото помежду им или клиентите им.
Единствено се виждало стъклените коридори които давали видимост на дръвчетата.
Тези дръвчета символизирали цялата сила и тежест на познанието, което наистина
си тежи на мястото когато го овладее човек, чрез практикуването му. Съответно ябълките
били олицетворение на броя посетители в салоните.
При първия терапевт, хората ходили с голяма радост, но си
тръгвали разочаровани. И заради това той сложил една ябълка от хорски срам.
При втория ходили много хора, наистина много, защото той
парадирал, че знаел много. Съответно до някъде неговото „парадиране“ се
препокривало от знанието му, което показвал като вещина с ръцете си. Въпреки,
че хората не знаели, какво прави и също така не знаели буквално какво да
очакват от него. А той си мислел, че всички трябвало на мига да знаят, какво
може и какво прави-сякаш е от векове с вековна традиция. И той много често
смятал, че всичко онова, което било добре дошло, било добре за него.
Третия терапевт казвал че не знаел нищо и хората му вярвали.
Но това което казва, че не знае далеч не значи, че е гола вода. Това което
демонстрира, загатва в пространството, е че не точно той трябва да свърши „всичко“. За това той дава на посещаващите го клиенти
само 20%, а иска от тях, след като ги научи, те сами да поискат и свършат
другите 80% от препоръките за да се комплектоват 100% качество.
Съответно пред
неговия кабинет има винаги стотици чакащи редът си хора, които на моменти,
времето отделено им граничело само с 2-3мин. Тези хора са тази част от
връщащите се отново, която са научили своите уроци и заедно с подаденото им
знание на разбираем техен език. Те използват това време за да влязат и да
изкажат своята благодарност като оставя всеки, кой каквото носи от
сърце...Тълпите хора, които чакат пред кабинета на терапевта да бъде „облекчен“
живота им, се нареждат да му благодарят, че им е дал толкова много внимание,
познаване на самите себе си, са повече за да се отблагодарят, от колкото вече
да им служи. В повече случаи той успява да им върне ключа за тяхното здраве и
хармония, който те са изгубили. Прави им нещо като „дубликат“ . Но заедно с
него им дава и доста интересен завет, да го пазят, защото понякога се случва
така, че дубликат трудно се издава. А втори дубликат не се издава, защото ако
не всичко е прекалено „скъсано“ и разединено може да се оправи, но ако са
скъсани и нарушени повече връзки, втори дубликат не се дава.
Хубаво е хората да знаят, че няма нищо по-хубаво от
оригиналния ключ. Този който ни е даден по рождение, дошли сме с него на тази
земя. Той много често като за изпроводяк ги съветвал хората: "Не си губете оригиналния ключ. Защото аз ще
ви извадя дубликат, но това не означава че с него ще можете да отключите това
което искате... като вашето здраве, хармония и успехи, които сте загубили."
А, вие от кои сте?
1.Знаел
много, но се страхувал от това, какво ще кажат хората!
2.Можел и
правел „каквото може“!
3. Не знаел
нищо, защото смятал, че няма нужда „да знае“(всичко). За това превел всичко
онова което идва от вътрешния му свят.
