На връзката си за ключовете имам
много, но днес се замислих, че нямам излишен ключ за любовта, за която всеки
търси, всеки говори, но когато го заболи от НЕЯ, тогава млъкват всички. Сякаш
са затрупани от вулканична пепел.
Защото сърцето има своето
основание и обяснение което главата няма как да разбере. – Жан Жак Русо
Как да давам ключ от „връзката“
за сърцето си повече на някого, след като в един миг, няма да ми останат
ключове на „връзката“ и тогава тя ще се изчерпи.(Това ли е целта, аз да давам,
а да нямам повече ключове и да капитолирам?) А, защо тези дето искат да им се
дават ключовете за сърцето ми, не донасят те по един или няколко ключа, да поставят във връзката си към мен, за
да допринасят за изобилието на всички ни. Всеки иска нещо от мен: връзка,
ключове, ключалки и т.н...
Защо да давам това, от което имат
нужда другите, а после да важничат, че ако не били те... живота ми щял да куца и т.н... Както за жените има друг-разводач, така и за
мъжът в мен има друга, която успешно да замести предходната. Но никоя не може
да бъде на едно и също място в сърцето на един мъж. Запомнете го всички! Може
да влизат и да излизат като течаща вода в канализацията, но какво оставят като
следа и успеят да „завлекат“ от теб като ограбят от времето ти, съня ти,
чувствата ти и накрая вече не си им нужен, защото си си показал рогата, когато
си започнал да си правиш, каквото искаш. Ама как не бе, хора. Как така
преценявате, че някой е толкова „заслепен“ от тая любов, която когато ти писне
да я/го чукаш, захвърляш и забравяш с
лекота за нея/него. Но отпечатъка, който оставя всеки мъж в една жена и
обратното никой и нищо не може да заличи. Може да избледнее, но не и да
изчезне... така се зачеват хората с любов, която трае кратко, а после е залог
за живота ти... Защо и тук има пошлост, лицемерие и курвенски номера...!!!
