Един лясковчанин в двора на кралица Виктория!

                    Още през 2014г. бях поканен в Англия да преподавам моя стил на масаж

 "Gold Massage” на човек изкарал и Рейки при мен. Разбрахме се, за детайлите и само чакахме търпеливо датата да си дойде от само себе си...Но при мен далече не беше само чакане! Аз имах достатъчно неща запланувани и ги осъществявах едно по едно. Някак се научих да давам на идеите, мечтите и тяхното реализиране пространственост от която се нуждаят за да излетят... на свобода и съм „си забранил“ тесногръдието с което през годините съм постъпвал спрямо себе си...

Queen Victoria in Portsmouth

Още през 2014г. бях поканен в Англия да преподавам моя стил на масаж „

И когато пътувах цялото ми същество беше завладяно от общуването с Майка Гея. Възможно е повечето от нещата, до които съм се докоснал и създал да изглеждат фантастични и дори „нереални“...(...но 5 пари не давам, на кого, кое, как му изглежда(много държа да знаете, че всичко, което четете тук си е моя живот и не държа да ми вярвате, да ме познавате или да ме поздравявате... не правя нищо заради никого от вас, а само заради самия себе си го споделям; не се интересувам какво мислите, или как го мислите; не се вълнувам, какво мислите за мен или дали ми вярвате - ако не ви харесва, моля свържете се с вашия мобилен оператор (в кратуните си) за да ви пусне роуминга и да ви смени канала от вашия свят, защото явно е скучен(щом сте тук); това тук е моя свят, моите споделяния, моя почерк, колкото и да не е „правилен“ и „грешен“... това е положението! Това не е свързано с чувството ми за собственост, а с други чувства...)

Отървах се от досегашните си „приятели“, проявяващи системно неуважение към мен, така „се

В МОЛа на пристанището

отърваха ѝ от мен“  тази дето ми казваше, че ме „обичала“(това е последното място в което споменавам за това, защото това е вече стара информация от преди месец)... Обичала ме „еднолично“ и както започнала „връзката“ така и я прекъснала сама. Сякаш всичко започва с нея и свършва (о,небеса!). Сега ще ти спомена нещо много лично(понеже знам,че ще го прочетеш): Онази нощ, когато бях при теб(духом), аз ти казах първи сБОГом, като завещание, да пазиш любовта, ако я познаваш. Тръгвам си, защото мисля, че прекалено много влязох „в обяснителен режим“ пред теб, а ти да ми важничиш, и да ми се криеш „зад прогнозите за времето“. Човек, който ме познава от телефона и не ме зачита, а ме ползва за пълнеж в сивия си ден!!!  Раната от предателството е много голяма! Но живота продължава. Живей с болката и спомените си! Простих ви и на двамата, защото наистина „знаете“, какво правите.

 Долу горе, новобранец в казармата и „любовник“, бързо се забравят след месец... Все по-трудно вярвам в тази дума(любов м/у хората), докато не видя мотива ѝ и делата ѝ... Не очаквайте само цветя и червени килими за да „гравитирате“... около мен. За целта трябват ѝ кални ботуши... Всички персонажи се знаят кои са и не си струва дори да захранвам мислите си, с енергия към тях. Но ви благодаря де, да си знаете. Помогнахте ми много, чрез миговете на безверие и посредственост!!!

         Няма случайни неща. Излетяхме от пистата със самолета за Англия. Но няма да скрия

Преди да кацнем в Англия

своят страх, от това което се случваше като летене и губене на „почва“ под краката ми. За първи път ми беше всичко това, но бях сигурен, че това един ден ще започне да се случва и това със „страха“ от летене няма да ми служи вече за параван. Как да продължавам напред, ако само ме е страх? Бях седнал до крилото на самолета, защото там беше свободно(въпреки, че всички „многознайковци“ ми казваха да не сядам там, че гледката не се виждала баш), защото „нетърпеливите да седнат“ бяха заели всичко друго. Мога да си призная, че от как разбрах, че съм духовно същество с човешки преживявания, а не обратното, благодаря за всеки дар, за всяка стъпка по духовната пътека, материализирала се под напора на физическия свят...

За целта направих няколко приготовления и оставих да се случват нещата...

Взех топчето което ми подари бат Мишо с мен в самолета, за да практикувам „отдаване на Рейки към планетата Земя“...но нямах си и на идея, какво ще се получи. Ръцете ми побраха топчето, палците ми го скриха, но също така се изпотиха и аз заспах. През цялото време дори не знам какво стана. Отдаването на енергията ми към Земята придоби съвсем други измерения и ръцете ми се изпотиха обилно. От много време не бях наблюдавал това явление. Така явно започна всичко с повишаване на температурата...от ръцете. Канала за отдаване на енергията беше изключителен процес...Това може да се сравни само с кърменето и усещането за даване от страна на майката към засмукано зърно от бебето и. Така наистина не си усещах нито тялото, нито знаех, какво става около мен. Признавам си, това усещане беше толкова ново за мен, че дори не знаех, как да реагирам, какво да правя. Но с времето разбрах, че не е нужно да бягаш от нещо, а да му се отдадеш...Дори и когато ти е щастливо или се страхуваш... Тук мога смело да кажа, че не знаех какво е това усещане... Да си сякаш в нещо триизмерно. Да гледаш, да те гледат и да можеш да наблюдаваш трите действия в една картина... Много прилича на халюцинация под въздействието на опиати или разредения кислород, все пак летим на 8.000м височина, но сърцето ми бе изключило тези „хипотези“... Контактът в който се въвлякох с Майка Гея, ме промени много. От много години сякаш знам вътре в себе си, за Божеството Майка(от женски род), че ме напътства, подтиква, окуражава. Никога не съм се съмнявал в женското начало, че е в НАЧАЛОТО на всичко, а не мъжкото. То е „втълпено“ от някакви си „насила повярвали в правата вяра“...(но това е друга тема)!

Контакт с Майка Гея...

Когато не си на себе си именно заради едно такова усещане, зениците ти се свиват и

Богинята Майка Гея

разширяват периодично... наблюдавах го този процес след като слязох от самолета. 6 дни не бях „на себе си“ от преживяването-признавам си. Както и 4 дена от тях се чистих обилно от неща, които носих в себе си без да подозирам. Зелената слузеста маса, която излезе от мен, ме втрещи... Олекна ми обаче след това. Когато ми говориха за влажния въздух, не знаех какво е, но го усетих и преживях... Щастлив съм,че това даде допълнително прозрение за изчистването на вътрешния ми свят, както и на външния... Другото ще си го запазя само за себе си, като усещания и преживявания по тази тема... защото смятам, че е лично! Но бих подшушнал на всеки да си търси своите преживявания, да не се осланят на чужди или прочетени...

Извиних се на Майка Гея, че я занимавам с тези „дреболии“, но ми тежеше, нищо че не давам израз всеки път на болката си, която е в мен!  С това пътуване поработих върху „своята значимост“.... И докато се опомня какво става, започна едно ръкопляскане в самолета... което по-късно разбрах, че е нещо като благодарствен ритуал, че пилота е приземил самолета успешно... И тогава броя на излитанията е равен на броя на кацанията. Да ръкопляскаш на живота...

Край на първа част!