И тазманийския дявол прави
ремолино.
 |
| Маса за Петров ден! |
На Петров ден 29.06.2013г. аз
за първи път от толкова години насам вземам участие в празненството. Нагласихме
нещата и седнахме. Дойдоха си хората. И въпреки, че празника се състои в
престоя „на маса“ наистина ми хареса. Възпитан празник дали, защото бях седнал
този път с всички(и не се делях от тях)незная точно, но беше красиво. Между мен
и сестра ми беше седнало малко момиченце. То беше дете на сестрата на приятеля
на сестра ми, което беше родено в Испания.
За първи път я заговарям, общувам
с нея въпреки, че е идвала и друг път с дядо
 |
| Уникално дете - Ремолино! |
си в къщата под чердака.
Обръщането на внимание което сторих, просто отвори и нейното внимание. Сякаш
Ремолино-то* тогава започна. Обаче аз продължих да си лафя с нея и то стана
много интересен разговор-по детски. Разказа ми как три години е тренирала Карате,
как е била записана на Капоера, и има изключителни познания за много неща.
Видя, че всичко между нас е „Прекрасно“
и си направихме доста снимки. Тя взе телефона ми и взе да снима, каквото си
поиска и се справи блестящо.(Тъкмо снима баща ми да си го имам на
снимка, че знам ли го дали ще ми позира на мен). След това ходихме при
кучетата, зайците, кокошките, и накрая аз отидох да си разбъчкам Джоджена в
коритото, който се сушеше и тя ме видя и веднага попита. „Какво е Това?“ Отговорих и, че това е Трева-Билка-Подправка, която
аз използвам най-рационално в своята
 |
| В градината по време на разходката! |
дейност, като масажист и правя от него
мазило което е „като лекарство“ за да помагам до колкото мога на човечеството.
Тя възкликна. „Ама ти си доктор?“.
Усмихнах се, но не се зарадвах, че ме сравни с тази институция, защото не е
така. Опитах се да и обясня до колкото мога, какво съм аз. Просто човек, който
така е Решил да Прави! Разбърках го и се насочихме от спонтанната и с нетърпеливост
към доматите. Тя явно нямаш търпение да и разкажа още за „живота в градината“.
Веднага попита: „Я, това е домати, а защо
сте го вързали, да не е болно?“ Зарадвах се веднага на въпроса и както „не
съм градинар“ и казах: Не, не е болно. То расте и трябва да може да се държи
изправено и за това го превързваме по няколко пъти. Земята не се интересува,
какво посаждаш в нея, тя дава едно и също, каквото посееш. Земята е нашата
Майка. Тя след като ние и дадем семето и го поливаме тя ни възнаграждава с подарък.
Истински Дар е да ядеш домати от
собствената си градина. „Искам и аз да ги
опитам, може ли?“ Да отговорих, веднага след като станат ще ги опиташ. „Но, защо са така на сини петна?“ Защото
са
 |
| Remolino/Art или Do |
пръскани със син камък против манъ-та. „А,
какво е манъ?“ Ами не знам със сигурност, какво е, но виж листата, какво им
се случват от тази манъ. „Ама, ти освен
доктор, знаеш и много за тези неща в градината. От къде знаеш толкова много
искам и аз, като теб?“ Един ден може би ще научиш още неща за градината.
Сега искаш ли да ти покажа, какво представлява моето масло? „О, да искам разбира се-каза тя.“ Веднага
отидохме в къщата и аз извадих, от чантата си шишенцето с което работя за да и
го покажа. Дадох и да си намаже устните с маслото и показах, как да направи за
да разпредели добре намазването. След това и показах, книгите си, картините,
които съм нарисувал преди много време. Тогава тя каза. „Ама, ти освен доктор, си и художник, писател и знаеш много за
градината. Ти наистина си много готин писател“ J Такъв ли съм според теб? „Даже много повече.“ Аз просто слушах и показвах, каквото мога да и
покажа за да види поне малко от света на Христо от Лясковец!
 |
| "Дай пет-чукни 5" |
После слязохме долу при другите
и тя каза на сестра ми: „Ти знаеш ли,
батко ти е много готин. Ама много готин писател!“ Не успявах да смогна да
се смея от това събитие. Та тя е истинско Торнадо. Докато вече обикаляхме
насам/натам изведнъж вече бяха набрали кайсиите и дойде ред за направата на
компоти. Захванахме се и с това. Направихме ги тримата. Аз, Торнадото, и сестра
ми. А, докато всеки път стане нещо красиво, аз и давах 5 и тя си чукваше своята
длан с моята(Дай
5-чукни 5). Беше наистина жив празник за мен този ден. За
пореден път видях, какво е да обърнеш внимание на някого и просто да се оставиш
да видиш, какво става нататък. Докато правихме компоти(те) тя ме попита: „Искаш ли да си направим театър и да играем
в него?“ Видях я, че гледа към площта под чердака и аз погледнах на там, но
не виждах, това, което и се въртеше в глава. Как да си играем я попитах, аз? „Ами трябват ни само връзки и фенери.“
Ъ, реагирах аз, как фенери и връзки, те пък за какво са ни? „Те са за да ни светят и ние просто ще
играем под прожекторите!“ Онемях повярвайте ми. Тя направо поиска да
застанем под прожекторите и искаше да играем. Но отново една паяжина привлече
вниманието ми и аз исках да я снимам, но светлината беше крайно недостатъчна и
никакви лъчи не преминаваха през нея за да я осветят поне малко за да я уловя с
обектива си. Тогава малкото торнадо даде идея за да взема огледалце и да опитам
така да
снимам. Онемях от идеята, и пробвах, но и така аз лично не успях с
техниката, която имам. Тъкмо привършвахме с компотите и баща ми дойде до нас и
тя му каза:
„Ти знаеш ли, той е страхотен
писател и доктор.“ С това си изказване за пореден път ме стъписа. Радвах и
се толкова много и в един миг виждам, че комшиите от среща излизат и нещо
говорят, но не се чува ясно. Но аз се провикнах, да дойдат и да говорим тук.
Тогава за секунди помолих малката да изцепи, каквото поиска на испански за да
видя изненада в погледа на човека, за когото е изненадата. (Това е една
комшийка, която си дойде от Испания с приятеля си и преди време много идваше у
дома-даже си поръча книгата Африка в моето сърце). И когато тя дойде, аз
прегърнах малката и я помолих това, което буквално преди малко „скалъпих като
идея“. Тя застана пред вратата и я попита със спокоен и уверен глас, как се
казваш на испански. Комшийката се стъписа буквално за секунди и възкликна в
емоция. Успях да създам и за тях
 |
| Маги Джанаварова |
една радост и в нашия празник Петровден. Увлякох
и тях. И като влязоха вътре и като се почнаха едни лафове на испански,
каталунски...то ние стояхме от страни и само можехме да се радваме и гледаме с
недоумение, какво си говорят. Направихме си снимки и увековечихме този красив
миг. Стана дори повече от Добре.
След това се разбрахме да идем на концерта по случай празника на
 |
| Христо от Лясковец с Герата и NRG_D |
гр.Лясковец и отидохме. Тя не ми спести и въпроса си: „Ти защо не се обръсна?“
Опа, казах си аз стана тя каквато стана. Казах и, че не ми стигна времето. Дремнах
малко, събудиха ме по телефона и така дойде сегашния миг. Отидохме на концерта
заедно, но аз ги изгубих, защото отидох
по-напред за да снимам Маги Джанаварова, Герата и NRG_D докато пеят. Обичам музиката в нейните
различни стилове и нюанси. После се
снимах с тях, но времето се развали запръска дъжд и ние решихме да се
прибираме. Прибрахме се и то спря. Явно концерта е продължил защото е към 10 и
нещо имаше заря-празнични илюминации(баси смешната дума). Но вече само я слушах
от прозореца.
...Нямаше как да съжалявам, че се
прибрах. И там се почна една кореспонденция, че чак до 1 часа сутринта.
Тя не нанася поражение, но
оставя спомен(и
следи в съзнанието на човек).
*Ремолино(от испански език) е
центробежната сила, която задвижва въздуха и създава Торнадо или водовъртежа.
