Глава – 8
Писане на Писма.
Благодарение на играта с писането на писма, Даржан Харч докато играеше с децата, си спомни как бе дал най-добрия и безболезнен урок свързан със два закона: Закона на Любовта и Парите!
…Преди много години Даржан Харч се прибра един петък по-рано в къщи(още докато децата му бяха твърде малки). Още с влизането си в къщи извика: „Деца готови ли сте да играем с писмата?“ Но тишината го смути. За първи път тази тишина след тяхното раждане се бе върнала и му напомни за съществуването си, като заглъхващо ехо в пещера. Хиляди мисли нахлуха в главата му за един миг. Но все пак той отиде да погледне през прозореца, които гледаше към градината с ябълкови дървета в задния му двор. Те и тримата бяха там и се смееха. Той ги наблюдаваше през прозореца и учите му се насълзиха от умиление и радост. В този миг той погледна към небето и каза: „Благодаря ти, живот за всичко това. Това е истински Дар и Богатство.“ Избърса сълзите си и излезе при тях носейки купата и нещата свързани с играта и тяхното писане. Прегърна и целуна първо жена си и след това един по един и тях. Седна до тях и раздаде листовете за играта.
Жена му веднага написа своето спонтанно изречение: „Аз те намерих. Обикнах те. Благодаря на Бог, че те имам и теб и децата. Обичам те, Даржан Харч.“
А, Даржан Харч започна да описва Закона на Любовта и Парите: „Всичко е енергия. Дойде мигът, в които да ви разкажа как стигнах до тук. Майка ми ме роди и отгледа до 5 годишна възраст с много любов, но с много оскъдни средства и много страх от мъжа и…“
Децата му в задружие написали в листите си: „Винаги сме искали да разберем, как сте се срещнали с майка? Как стана толкова богат? Каква е твоята тайна за успех?“
Докато го чакаха да свърши, те го изследваха с поглед и много му се радваха, защото виждаха как той се усмихва докато пише своето писмо. Те виждаха от сега, че като пораснат големи имаха достоен идеал и искаха да станат като него.
Изживяването на всяка възраст си има своето отредено време, но детето в нас въпреки всичко остава дете. Така то ти подсказва да се смееш повече, да играеш до насита, да бъдеш непринуден, да не се взимаш на сериозно – никога.
Всички чакаха него и той го дописа. Погледна ги и се усмихна с доволно изражение на лицето и с ясна мисъл каза: „Сега вие ще получите първия си урок в живота – подгответе се.“
Пъхнаха всички заедно листовете сгънати на 4-ри и завъртяха стъклената купа три пъти на ляво и иден път на дясно.
Жена му бръкна първа и извади първия лист в който беше написано: „Сякаш винаги сме искали да разберем, как сте се запознали с майка…“
Момченцето му изтегли листът, в който пишеше: „Аз те намерих. Обикнах те. Благодаря на Бог, че те имам и теб и децата. Обичам те, Даржан Харч.“
Даржан Харч бръкна в купата и с неистова радост отвори листът на който пишеше: „Винаги сме искали да разберем, как сте се срещнали с майка? Как стана толкова богат? Каква е твоята тайна за успех?“
И последна дъщеря му бръкна и извади листчето и като видя написано възкликна: „Най-накрая татко е написал всичко онова, което искам да зная.“ Зачете го на глас…и просто се разрева:
„Всичко е енергия. Дойде мигът, в които да ви разкажа как стигнах до тук. Майка ми ме роди и отгледа до 5 годишна възраст с много любов, но с много оскъдни средства и много страх от мъжа и. После аз живеех и израствах без любов и без пари. Започнах да работя и печелих пари, но любовта ми липсваше. Изгониха ме от работа заради това, че не общувам с другите работници и не ми платиха. Останах без работа, но срещнах любовта. Колко време я чаках, и само се питах, кога? Но така стана, че тя ме намери сама. (Мислех си години наред, че не съм достоен нито да ме обичат, нито аз да обичам някого-поради недостойнството ми!) Това е майка ви. Днес няма да има анонимност в писмото ми. От как любовта се появи всичко се подреди. Любовта е опора не патерица. Любовта е доверие не игра на криеница. Любовта е сила, мощ, спокойствие, достойнство в гърдите. Така благодарение на майка ви и нейното прекрасно отношение към мен аз се разгърнах и продължих да мечтая. Нямаше нито ден, без които да не желая най-доброто за мен, за нея, за вас и за всички нас(въпреки, че вас още ви нямаше на този свят, когато насочих благодарността си за първи път към вас).Никога не съм питал майка ви дали мога да свърша нещо, но винаги съм показвал резултата, не за да ме похвали(или да види, че не съм си губил времето-шегувам се разбира се!), а за да споделя мига на радост и ако е тъга-също. Тя е като един ангел, които вместо аз да бдя над нея, тя го прави постоянно. Така се появихте и вие, защото толкова много ви искахме и очаквахме всеки ден(а, ето вие вече сте тук, ходите, играете, скачате, четете, пишете, рисувате и ни казвате майко-татко). Очакванията ни от Природата бяха като прекрасен Дар, който изпълни живота ни със съдържание и придоби изключителен смисъл. Онази нощ с майка ви правихме любов с часове. Когато се събудихме, аз нищо не помнех, но майка ви сияеше, защото знаеше, че това даде началото на вашите дни от календара на живота.
А, за парите които се появиха са на базата на мечтата ми. Създадох кукла, която стана истински модел за подражание и любящ образ. Лягах и ставах с тази мисъл. Дъхът ми беше нужен за да живея и да устоя на силата във света. Създадох уникална кукла, която завладя света за един миг. Искам да си призная, че имам учител направо пратеник от Вселената, с които често общувам(дори и днес имаме среща), но той е невидим и аз няма да ви го покажа, освен ако той не пожелае да го стори. Благодарение на неговите уроци аз успях да се изградя като човек. Той за мен е: бащата, който нямах; братът, който исках да ме закриля; приятел с който да споделям всичко. Не съм го имал за учител, но той наистина ме научи на всичко, което съм сега. Благодарение на неговите уроци и топлината на майка ви, аз съм това, което съм. Въпреки, че той често ми повтаря: „Твоите светски успехи не ме интересуват.“
Аз като човек, който исках да имам нещо голямо помолих да приема моята част от договора: „Аз ще се погрижа за количеството, Ти се погрижи за качеството(за Вселената говоря).“ Така стъпка по стъпка (pas á pas) стигнах до вас и сега отново с малки крачета се учим да вървим. Щом любовта и парите се срещнаха аз не успях да се променя в собствените си очи, но малко променихме и разширихме домът си. Това е! Промяната е навътре в нас, а не на вън. Това е моята тайна за успех. Другото е ходене на масаж, разходки в гората, сауни, правене на снимки, хранене, ведри мисли, правене на любов с майка ви и никога не се ядосвах за нищо(е опитваха се да се прокрадват разни неща, но бързо ги туширвах). Повишете цената си и намелете натоварването!!!
Надявам се да съм ви бил полезен с тези два закона.
Сълзите и капеха по написаните редове от баща и Ѝ като свърши каза: „Обичам те, татко. Обичам те, мамо. Но, ти защо се забави с този урок толкова дълго време. Та аз съм на 5 годинки, мога да те разбера.“
Щом чуха това всички се разсмяха и се сгушиха един в друг под ябълковото дърво в градината където само до преди два часа всичко беше спокойно и тихо…
