За първи път живота си
момчето гледаше часовника си над 1000 пъти през деня и се чудеше: „Как не може просто да дойде времето и да се
срещнем?“
Е, всеки знае, че така не
става!
„Защо
ме покани на кафе-попита тя веднага?“
„Защото е по-цивилизовано.
Имаше и опция да те поканя на разходка в гората,
...Телефонът звънна в 21:20
вечерта и тя каза в слушалката: „Аз ще
съм готова в 22:30, къде ще ме чакаш?“
„На паркинга. Там където хората
биха чакали жените, които обичат.“
„Разбрано,
там ще се чакаме-каза тя.“
Стрелките на часовника се гонят,
но времето не лети. Имаш време за всичко, въпреки, че човечеството бърза „за да
е актуален сега“ сякаш утре не е важен деня. А аз съм на принципа: „Колко е
хубаво когато знаеш, че всичко е наред.“
Момчето свърши толкова много
неща през деня и въпреки това имаше още „оставащо“ време. Разходи се из гората
и се изкъпа. Зачете се в книгата „Точното Време 2“, в която се разказва за
влиянието на Луната в човешкото
45 минути преди часът на
срещата момчето беше на мястото където чакаше дамата преобразила живота му
сякаш само с един жест на сърцето си. Андрю
Доналдс пя през цялото време за него, докато чакаше. Музиката в колата беше
винаги спътник в живота му. В един миг видя, как две улични кучета си играеха,
душеха се, интимничеха под уличната лампа? Изведнъж музиката спря да се чува в
замечтаното съзнание на момчето, защото то започна да си задава въпроси: „Какво ли ще стане, когато я целуна?“ „Как
ли ще бият сърцата ни, когато се докоснем с дланите си?“
Но най-много се вълнуваше от
следното: „след като 3 години не е бил с
жена, дали не е забравил „да целува“, да прави любов...е то е ясно, че масажи
не е забравил да прави...“J Все
въпроси актуални към настоящия момент и на които искаше отговор преди „да се
случва срещата“.
Способността на съзнанието да
се извиси над тесногръдата сприхавост е уникален дар в нашия живот. Часът вече
неизбежно настъпваше, както се и увеличаваха броя на поглежданията от типа: „Айде, кога ще дойдеш?“
Но най-хубавото е, когато очите
на момчето я съзряха и дадоха знак на съзнанието му: „Тя е тук, ето идва.“ След като я видя излезе навън, за да я посрещне,
поздрави я и отвори вратата за да влезе. В следващия миг вече плавно вземаше
завоите по кръстовищата, като сърцето му искаше да изхвръкне и да пътува пред
колата като разгласява на света, че обича. Вече не си задаваше въпроси от типа,
на: „Господи, тя е тук, какво ще правя?“ През
целия път те говореха и влизаха от тема в тема от последния прочит на живота. В един миг все пак се озоваха в
гората.J
Свидетели на тази среща бяха: нощната
тъма, звездите, нарастващата Луна, Млечния път и музиката на Андрю Доналдс.
Момчето веднага предприе
настъпление, защото искаше да изясни нещо което му бе образувало лично противоречие:
“Дали да донесе цветя за случая, и тя как
ще ги вземе със себе си?“ Изказа своите мисли пред, жената която го превзе
без война, но докато говореше засече в съзнанието си още нещо: „Кавалерството, Джентълменството и човечността не са ли отживелица? Имаше ли
все още хора, който могат да ги раздават, приемат и оценят/насладят/? Не са ли
отживелица тези похвати на невербалната комуникация?“
След като тя му отговори, той
предприе втората стъпка: „Добре, щом това
с цветята“ вече е минало, а ние сме тук,
какво ли ще стане, ако ти подаря една целувка?“ Докато изрече думите си, той
допря дланите си до лицето и и бавно я
целуна. Седенето в колата спестяваше и друго нещо-подкосяването на колената, но
не можеше да спре силното препускане и на двете сърца.
От този момент нататък
прегръдките, целуването, гледането в очите, докосванията на телата и смъкнатите
дрехи бяха довели до бликаща радост. Нейното сърце все пак не спираше да
препуска и да и показва ритъма си. Единствено
във вплетена любовна прегръдка можеш да усетиш, как бие влюбено, щастливо
сърце.
Тя отново го попита: „Защо първия път ме покани на кафе?“
„Защото сега вече те заведох в гората и правим прекрасна любов! Сега разбрали,
защо избрах първо кафето, гората може да чака, тя е тук и през нощта.“
Странното в този случай беше,
че сега времето летеше и никой не разбра кога стана 03:00 сутринта. Ясно небе,
много звезди, свеж въздух, допринесоха много за свежата любовна игра. Както
по-хубаво от това да си с любим човек вплетен в прегръдка, в която да усещаш
сърцето му(как препуска) и да гледаш, как звездите ти се усмихват.
Извинявай, мила! Обичам те,
любов!, Моля те прости ми, че бяхме в любимата ми гората(с любим човек), а не в
„Шератон“.
Обичам те!
***В ранните часове на утрото
след раздялата и пренасяне на спомена върху проекция от пухена възглавница продължи
страстта, която изигра ролята на продължаващо гушкане с любимата...
