Днес когато видях това, отново се замислих: "Хората в
какво вярват в края на краищата. Пишат разни неща на бележки където после ги
слагат някъде си и всичко свършва до тук. След това се обръщат и заминават. А
бележките, ако не са добре "заврени" в
някоя дупка, падат и стават боклук. След това някой старателно ги Измита и ги
праща в Ъгъла. Та искам да попитам: "Веднъж всяка душа за да напише нещо е
вече "в Ъгъла на живота си", след това пожеланието Му отново отива
пак в Ъгъла и какво става все пак с Моленето-Просенето. Метлата на някого
замита в коша всички листчета и какво правим." Това ли е Вярата в Този
случай. От тук ли започва или с това свърша. Ако едно замитане слага край на
нашите надежди, копнежи и страдания, то тогава, за какво ние тази просия... Заболя
ме, не от боклука, който остава след хората, А от факта, че
идолопоклонничеството ни край няма...
Хора вярата не зависи от писането
на хартийки, а е нещо много повече...
През целия път докато вървях през
гората, тази картина стоеше пред лицето ми и като „натрапчив файл“ ми действаше
магнетично. Трудно исках да се примиря, че това може да е олицетворение на
вярата „писане на хартйки“ и то да ти доведе помощ.
Аз самият подведен от „това,
което правят другите“ съм писал преди години такива лисчета и съм пускал в
някакви импровизирани урни за целта. Нищо-разбирате ли не се е случило, и може
би има, защо! По някога ние имаме планове, защото сме „в едно латентно
състояние на амнезия“ и не помним обета на душата си. Защо сме тук, какво
правим тук и какво можем да правим за Добруването на този свят. Но когато „онзи,
който ни е създал“ има планове за нас, ние само с неговата милост продължаваме
напред и следваме изгрева си.
И преди време чух една глупост: „Когато човек
общува с Бог било молитва, а когато Бог общува с човека било шизофрения.“ Е
добре, когато аз се обади приятел и ми поиска да му дам 100лв. съм добрия, а
когато аз се обадя да си ги искам съм
болен или ненормален, защото той е забравил, че има дълг, а?
След като веднъж вече сме родени
и отдадени на живота, то той може и е редно да е наш заветен учител. И какво
мислите става в този миг. Светлината по пътя ни носи със себе си и малко Болка,
Състрадание, Примиряване, и т.н. Все още има неща, който ние хората не сме
разбрали, което си е чиста загуба на време. Още от „Ерата на Зората“ Законите
на Небето и Земята са разгадани, но ние сега се бием в гърдите и казваме, че
ние хората сега сме открили всичко. Искани се да слагаме ръка върху всичко, но
това не е така и никога няма да стане така.
За това и писането на листчета
във стил просия е пагубно за всички изписали го. Заявяването на Нещо, което го
няма във пространството до Теб само отключва още по-голямата му Липса. Не се
прави така. Ние не сме създадени тук за да сме просяци. Можем да молим, но не
просташки и просещи. А, интелигентно със Заявена Явна Благодарност в сърцето. За какво ни е дадена
тя след като ние ще сме просяци в Дадения ни живот. Нищо на този свят не е
наше, макар и чувството за собственост да се разпростира до граници не бивали
до сега и завладени от егото ни да създаваме конфликт на самите себе си със
собствената ни природа. Защо?
Иска ми се да поканя всички хора,
който пишат такива хартийки за да им кажа само няколко неща:
„Простете
на Близките си, че не са ви научили да Благодарите за живота и всичко в него.(Ако са го стори не четете
другото). Те така са възпитани и това са
ви предали, но вие можете да промените Това.
Простете
на себе си, че сте били подлъгани от заобиколния свят и не съдете нито себе си
нито другите, а просто променете себе си, света сам ще се промени с промяната
на вашия мироглед.
Простете
за да сте чисти(а не затлачени) защото само във благоприятна почва ще израсте
„вашата реколта“. Сейте и осеменявайте на ред.
БлагоДарете
за Всичко конкретно, не под общ знаменател. Дълбочината на БлагоДарността се
усеща от цялото ви същество, а повърхностната е само едно отваряне на
физическата ни уста.
БлагоДарността
е Дар, който привлича подкрепа от всякъде. Въпреки ограниченията на нашите
разбирания, възможности и „опитност“ ние можем да бъдем БлагоДарни. Толкова е
просто
А,
когато допуснем грешка можем да се извиним, а не да живеем с това чувство
за вина-векове. Няма нужда има, много
по-важни неща от това.
"Вярата
не е нещо, което можем да изпишем а в това, което можем да устоим и да се
Превърнем. Както заветът в който се
превръщаме щом следваме „Личната си Легенда“.“
Думите ми са безполезни, когато
не са разбрани. Изчистете средата си и просто ще Успеете иначе няма да има
промяна. Как може човек да се задоволи само с това да живурка...
Благодаря ви за отделеното време,
аз съм Христо от Лясковец!
