Дали е чест или просто е въпрос
на избор? Хубав въпрос!!!
Вечерта на предния ден открих,
че на десния ми хълбок ми се е забил кърлеж. Е, какво толкова! Преди две години
отново ми се беше случило.
Така сутринта отидох до личния
си лекар за да ми бие инжекция - тетаност. Но се наложи да отида до аптеката за
да си купя консумативите...познато ви е нали J.
Прередих 10 човека, с което не се гордея много,но то болни има постоянно. Убоде
ме сестрата, но все пак пожела да ме види доктора, защото мястото беше зачервено.
Изписа ми някакъв антибиотик да съм пиел, може би,защото така му е по-лесно, но
аз не бях съгласен с това!
Прецених,че „Маслото от Джоджен“ ще си свърши работата.
Веднага след това се прибрах у
дома, но майка ме изпрати да зареждам ботилката с газ. Усещах се, че губя ценно
време в което мога да записвам сутрешните си страници. Заредих я и веднага
тръгнах към „Академията на Успеха“ – Prity sport.
Но още на излизане от улицата в гръб видях любимата му учителка по литература и
веднага и свирнах и спрях за да я взема. Знаех, къде отива и не можех да не
спра. Дължа и първите си стъпки към увереността в писането си. Веднага с
усмивка и протегнати ръце в жест, че я каня да влезе в колата „за да закарам“
поне до някъде. Спрях и я изчаках да се качи! Разменихме няколко общи приказки
и аз след това и казах, че се радвам да я видя отново. Казах и още, че буквално
преди часове съм издал 21-си книга. От този миг след срещата ми с нея отново
загреях като слънце и се устремих към Прити. Докато пътувам към мястото ми се
появиха няколко пъти последните и думи: „Някой ден ще пием кафе“. Да така е
някой ден. Всеки път когато я видя много
се радвам, защото ме „връхлита“ нейното преподаване по литература. Може да не
съм научил много от нея, защото „не точно я слушах в час“, но тя първа даде
своята висока оценка за моята „отнесеност“. Успях да покажа още тогава „на чина“
завидни резултати свързани с писането си, изказването си. Аз наистина мога да
кажа, че растях през уникално време, защото не съм очаквал да бъда подтикван от
нея да продължа да пиша. Тази „моя съпротива“ и тогавашното ми разбиране за
творческия процес е напълно нормално да не покривах „нейните“ критерий за
творчество. Но с годините всичко си се получи „някак естествено“. Няма да
излъжа, ако кажа, че процесът с мен не стана за „ден-два“. Всеки ден от тогава
до днес(от
94г до 2013г.) не съм се спирал. Тогавашната процесия, която стана с мен
ме завари в бунтарския ми вид и не и беше трудно да ме поведе на пред, но за
околните това сигурно ги е смутило(че нещо става с мен).
Въпреки всичко и всички приех да бъда себе си и да си живея собствения си живот
без да се кахаря за околния свят, че нещо не ме бил разбрал. Все ми е тая. Аз
съм драскач на свободна практика!
Сега когато пиша това очите ми
съзряват природата която е м/у Лясковец и Горна Оряховица, птичките пеят,
зеленото езеро(язовир) вятъра люшка горния му слой, 8 патенца си плуват от
единия край до другия. Аз избирам това място, защото природата е несравнима и
тя изпълва сетивата ми до краен предел.
Радост, Щастие, Вълшебство, Страст,
Доволство, Свобода!
