Някой
казали ви, че животът ви е започнал от тъмнината(в
майчината утроба) и заобиколен от течност. Чак тогава сте излезли на светлината
и сушата!!!
Винаги съм знаел, че съм
изпреварил времето и връстниците си с творчеството си. С този творчески процес
„Art или Do“ се превърна в изживяване на един
поклонник. Докато вървях по пътя имах и съмишленици и невидими спътници. Самото
пътуване се оказа моят водач, който приех в себе си.
Никога не съм си мислил, че ще
ми се случи това и ще ме вдъхнови и изпълни в цялостност. Не съм съгласен, че
това може да е моето изкупление по пътя ми, но мога да помисля по въпроса(все
пак). Изключително много съм доволен от този процес, защото обичам завръщането
назад, което ми помага да осмисля миналото си. Открих храма в себе си. Освежих
го, обрах паяжините и мястото за тези „90-дни“ стана изключително и приветливо.
Не стои в страх и предразсъдъци, а е изпълнено с емоция, страст, живот, радост
и приятни мигове.
Позволих си да приема
предизвикателството по пътя(си) на Твореца(в мен). Разнообразих и наторих
почвата в себе си. Щастие голямо по пътя ме споходи. Така за пореден път
осъзнах, че няма нужда да ходя по пътя на пилигримите(Камино), но вървях по
пътя на Христо от Лясковец. Тук също има храна, разхождане и посещаване на
прекрасни места, вземане на душ, писане и пребиваване скромно(дори
оскъдно)на
земята. Не изключвам факта, че ме връхлитаха мисли за собственото ми
благополучие и просперитет, защото и това е част от живота ми. Накарах себе си
да извървя пътя сам, за да заздравя връзката със себе си. Сигурно, на околните
може да съм им изглеждал егоист, но аз 5 пари не давам за техните мисли.
Така по пътя намерих и „Делвата на Бог“ в която слагах своите
надежди, страхове, мечти, радости, тревоги, резерви и т.н.... От как изминаха
тези знакови „90-дни“ аз не съм същия човек. Христо от Лясковец изкова за
пореден път своята стомана на
наковалнята на „Art или Do“ и с помощта на въздуха направи
устойчивостта си свой плюс. Дишай, Дишай, приятелю!
Както всички деца биват родени
на тази земя така и „Art или Do” беше родена от мен. Самото раждане ме
вкара в процеса на личните ми усилия, с които пожелах да предам нататък. Така
искам да си призная, че преминаването от ембриона до израстването на детето бях
съпровождан от мрак. Но не такъв мрак, от който трябваше да се страхувам за
себе си и душата си. По скоро тъмнина. Но пък си спомних нещо красиво: Всеки проект си има своите тъмни нощи за
душата, която чака светлината на утринната зора...В този ред на мисли има и
продължение. Знайте, че тези нощи можете да ги погледнете и от друга гледна
точка: „звездни нощи“. Според моите
практически преживявания стигнах до заключение, че не е нужно да се страхуваме
от престоя за кратко в
„Ние
сме създадени за да ценим и да служим на другите.“
Ако мога с процеса „Art или Do“ да направя светът на един творец
по-пълноценен и светъл ще съм постигнал целта си. Но знайте, че аз не искам
това от вас, а вие сами трябва да го поискате.
И като за последно на тези
страници бих казал: „Не се превръщайте в
оценители, а бъдете ценители на живота си. Знайте, че този миг е Дар, но той не
е за винаги. Има го винаги, но не винаги ние от полза заради ниските ни
стремежи и подли мисли.“
Аз съм Христо от Лясковец и за
мен беше чест да се поразходя с вас.
(Из сутрешните страници на един творец)
