Още не бях свършил с терапията
на момчето в будна кома ми звънна телефона. Оказа
се, че ми се обади сина на моя дядо на брат му. Той е единствения ми дядо,
който останал жив… Получил инсулт и синът му ми звъни за да ми каже, че той ме
вика за да му помогна. Защото когато на погребението на баба ми му казах, какво
правя, той явно е запомнил.
Така отидохме до болницата и аз
още там започнах с процедурите си към него…но без да се налага да ме виждат „докторите“.
След няколко дни го изписаха и той си се прибра в къщи. Започнахме да ходим до
селото със сина му. Казах му, как стоят нещата и какво предстои. Но забелязах,
че това е човек, който е „търтей“ и колкото и да му говориш, той пак си знае
неговото. Така мина един месец от моето начало и той вече се беше подобрил, но
той очакваше още повече, а не се мръдваше пръста. Въпреки, че беше възрастен,
това не го бъркаше да бъде „недоволен“ от постиженията си. След като вече вървеше
в стаичка та си той пожела да ходи някъде си в Банкя и там ще ли да го „оправят“
по-добре. Е, да след като му върнах първите мигове на движение вече не му бях
нужен явно и в един миг спрях да ходя при него.
Оказах се лош, защото синът му
го чакаше да умре за да му вземе къщата, а той ще живее и сега и двамата не ми
говорят. Твърдоглав и „много знаещ“ се оказа дядо ми, до тогава не знаех, какъв
е, но се съгласих да му помогна, но ще си плаща, защото не съм намерил знанието
си на пътя. И това не спази, щото все ми мрънка за това/онова и накрая ми писна
и казах сбогом. Има и още от тази „сага“, но няма да продължа.
Да оправи се и ще живее, и така
се разчуло в селото кой съм и какво правя. Така дойде мигът един човек от
турски произход да ми звънне и да ме помоли да се погрижа за синът му. Изненадах
се, че някой в селото дето съм израснал знае за мен. Човека ме помоли да дойда
да видя случая, а той наистина беше коварен. Синът му нямаше череп и се виждаше
как пулсира пулсът му на главата, там където липсваше голямо парче от черепа му.
Така се наредиха такива случаи, че едвам искаха да ги виждат очите ми, защото в
практиката ми има и: кръв, сополи и лайна. Не е само на бели чаршафи е работата
при мен. Така видях случая и го почнах. Казах на бащата, че синът му ще кляка с
мен на 15-ти ден, а опериращия го хирург/няма да му казвам името тук, за да не
го засягам излишно-защото и без друго е засегнат/му казал, че по рано от 6-8
месеца нямало да може дори да ходи. Дори после си коригирал думите на една
година. Бащата ме изгледа и може би си мислеше, че говоря празни приказки, но
не ме подцени, а се довери. Още на втория път когато съм излязъл от тях синът
му е поискал лист и химикал и е написал малко грозно „Alah”. На другия ден ми го показа листа и аз се
усмихнах, защото аз не правя разлика между моя и техни Бог. Таланта и работата
ми нее подвластна на ничий Бог от която и да е религия.
Е, не можах да спазя обещанието си за 15-сет
дена, защото още на 12-тия момчето му се подобри и започна да кляка с мен в
стаята, а баща му се разплака. Поиска да ми стисне ръката и каза, че не бил
виждал такова нещо до сега и искал да дойда на курбана в негова чест, който
мислил да прави. За него му отказах, защото не ми е там мястото, а това е
семейно събиране. Доволен бях от това събитие и за мене беше чест, че успях
отново да покажа, на какво съм способен с ръцете си.
За първи път влизах в турска къща
и за първи път имах такива хора-пациенти, но пък и за първи път виждах, как
баща стой като орел над детето си и ме пита за всеки мой ход, какво му правя.
Обяснявах му най-спокойно и на него му стана интересно и ме попита от кога го
практикувам това познание. Разказах му малко, че съм роден с него и просто сега
го доразвивам и ставам все по-добър. Той ми стисна ръката и ми благодари. Дори
увеличи подаръците си към мен, което ме
накара да се усмихна.
Да едни хора са благодарни, а
другите са абсолютни неблагодарни, но аз нямам време да ги анализирам, защото
това не е част от работата ми. Ако има нужда човек да поговори да може би ще му
кажа някой неща, но иначе не.
И все пак бъдете благодарни на
хората, защото всичко става с хора в този живот.
