Отново имахме среща с Нея.
Въпросната прекрасна мацка влязла в моя живот. Не и подарих цветето пред
приятелката и за да не се дразни. След срещата обаче тръгнахме по главната
улица и се замислих, че не съм и
подарил второто цвете, което съм си обещал сам на себе си, че ще и подаря.
Заоглеждах се за цветарски магазин и имахме още малко време преди да влезем там
за където бяхме тръгнали.
Помолих я да ми подържи
жилетката и както бях официален с
жълтата ми вратовръзка преминах по пътя напреки и отидох на отсрещната
страна и там влязох в магазина за цветя. Обаче без да искам с върна на пръстите
ми докоснах преди да отворя вратата и то сякаш я ритнах. Продавача дремеше
вътре, което малко не ми допадна, но все пак бях дошъл за китка, а не да го
съдя, че спи по обед. Той обаче ме изгледа от горе до долу с половин око и ме
попита: „Какъв съм?“ Видимо спокоен
му казах, че съм писател. Но също така
му казах: От кога има значение
какъв съм, че чак тогава мога да купя цвете? Каза да си избера цветето, но
аз отказах да ровя и направо взех първото попаднало ми в полезрението и му го
подадох. Тогава той ме попита дали бих искал да му сложи панделка и аз се
съгласих. Раздърпа там нещо като пародия на панделка и аз платих и си излязох.
Пресякох пътя отново от където бях тръгнал и доближавайки се до нея и го
подарих и я прегърнах.
А дори не се усетих и неволно
се обърнах за да видя очите, които усещах на гърба си и видях въпросния човек,
който ми продаде цветето беше излязъл на вън за да ме гледа къде го нося това
цвете. Стана ми смешно и тогава и разказах, какво се случи в магазина за цветя.
Да наистина не исках да повярвам, че този човек беше толкова отегчен от живота,
че дремеше следобедната си дрямка на главната улица в Търново, но явно му е
станало интересно къде все пак му отиде китката. Оранжевото цвете се оказа хризантема, която явно е още
един символ на нашата връзка в този прекрасен миг.
И по този повод съм помолил
една друга прекрасна млада мацка да изрисува върху чаши това цвете, което е
наистина дар за нас. Така сега за Коледа ние имаме две чаши за празника за да
можем да събираме приятели и дигаме Тост с повод и без…
Дай Боже…
