„Трябва да живеем, осъзнавайки цената
на живота”
/лекция за духа/
/лекция за духа/
 |
| Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание |
Някои хора
казват, че добрата съдба е случайност. Но няма нищо случайно на този свят,
защото случайността е закономерност. Нещо, което се е случило веднъж, ще се
случи и втори път и няма начин да не се случи и трети път. По кои път да тръгне
човек, че съдбата да бъде по-благосклонна към него е глобален въпрос, който се
изправя пред всички нас. Това е така, защото днес между хората цари дълбок
смут, уплаха, безизходица, раздори и разногласия. Пътищата за разрешаване на
тази въпроси са много, но ние можем да ги обединим в две големи магистрали, по
които се пътува с висока скорост. Коя магистрала да изберем?
Към фундаменталния свят, към творческия дух, към единението или…Към външната запалянковщина, конфликти, хаос.
Към фундаменталния свят, към творческия дух, към единението или…Към външната запалянковщина, конфликти, хаос.
Тръгвайки
по избрания път на живота, човек трябва
да бъде дълбоко убеден в себе си, до къде ще го отведе. Няма път, няма попътен
вятър за този, които не знае на къде отива. Векове наред човек се е заблуждавал
представяйки си обкръжаващия го свят,
като пъстра мозайка от отделни факти и явления. Нашия свят въпреки цялото
многообразие при неговото възприемане има собствена логика. Стъпка по стъпка
мъдреци и учени опознават природните закони, по етапно се открива природното
равновесие, на мъдрия ред в природата. Живот сред природата в условие на пълно
единение, спокойствие и тишина човек се оглежда в огледалото на живота и намира
себе си, зарежда се с положителни енергии: доброта, спокойствие, отзивчивост,
любов и т.н. Той забравя за сивото ежедневие за цивилизацията и заживява в свят
по-красив, по-мъдър и по-съвършен. Човек сред природата се чувства като у дома
си, защото именно там се е зародил живота. Красота, Любов се откриват сред
природата. Цветя, треви, гори, буйни реки, високо заснежени планини, това пленява
сърцето и душата на му. Времето е спряло той заживява в друго време и
пространство, вижда безкрайността и красотата на живота. Природата е мощен
възпитател, които учи безмълвно своите ученици. Все по-често, все по-чести
разходки сред природата ще дарят човек със самочувствие, той ще осъзнае смисъла
на човешкото съществуване, ще открие красотата в себе си, ще се види под друг
ъгъл като един истински „землянин”. Сред хората, природолюбителя и
природозащитника израства в очите на хората, не е същия човек заринат с
проблеми, неспокоен, забързан, отчаян, суров, а е един друг представител на
друго поколение хора, които ценят красотата и осъзнават земното си
съществуване. Един ден сред природата ще те зареди с положителна енергия и ще
се научиш да виждаш неща, които не си предполагал, че ще съществуват. Този ден
ще остане в твоята душа и все ще се връщаш назад към природата. Неземните – или
напротив напълно земни, но незаменими са природните картини по своята същност,
каква наситеност на багри, цветове, светлина. Природата създава незаменими
усещания и представи за истинското вътрешно желание на човека за красота,
хармония и съвършенство. Тя е израз на човешкия дух – вътрешната същност, на
вечността, на всемирната обич. Природата е незаменимо вековно наследство, тя не
знае покои.
Да се потопим в дълбините на океанските води, това означава да се издигнем в най-високата степен на духовно изживяване и блаженство. Да се носим с песента на небесните птици, да се вслушаме в словото за един красив живот и ще станем истински безсмъртни.
Векове наред явлението – дух е занимавало човека. Той започва да го усеща като нещо Божествено, свещено, загадъчно и едновременно истинско и живо. Красиво е явлението на духа в човека. Той е подобно на зазоряване, напукване на зората в неговото съзнание. Това е трептението на небесните птички, които пеят и славят новия ден. Ако се качим на някои висок планински връх и погледнем към изгрева, към премиерата на светлината, можем да доловим славата на духа. Тогава, ако очите ни се отворят ще видим пулсиращата картина на живота д Нарисувана с най-нежни багри бликащо безсмъртие. Заставайки с лице към изгряващото, човек изпитва надигащото се вълнение, чувство на блаженство и за първи път усеща нещо Божествено вън и вътре в себе си. Съзерцавайки лунното затъмнение върху спокойната гладка водна повърхност на един планински извор, човекът за пореден път изпитва това вътрешно духовно блаженство, което по никаква скала не може да се сравни с нито едно земно изживяване. Изследвайки с времето човекът осъзнал, че тези външни явления са отражение на дълбока вътрешна същност наричайки я още – Дух. Красиво е да се издигнеш в чистото небе на душата и да видиш как в цялостното, непроявеното избликва мощта на духа. Като слиза от своя чертог духът популяризира и създава ментални условия за проява на мисълта. Когато в полето на духа блесне констелацията на една идея, тя е достатъчно мощна да създаде всички условия за реализация на ментално-чувствено и материално ниво. Така от полето на цялото от гравитационното сърце на космическата любов по инсталациите на вселената протича живота на всеобщите идеи на фундаментални връзки и само движения.Ти си една клетка на Божествения организъм. Ако даваш от благото си на другите можеш да живееш в този необятен живот на вселената, на цялото. Това значи да провеждаш тока на любовта, единството, целостта, която носи здраве, вдъхновение и простор за изява. Като слиза към периферията, космическия ток приема нечистотиите на по низшите неразумни същества и се напоява с тяхната корист. Сега тази венозна кръв трябва да поеме на горе към Божественото сърце ,за да се пречисти, енергизира и обнови. Божественото сърце е съкровищница . То е богатство и интимна същност на Битието. От безкрайната мощ и благодат на тази сърцевина пият всички реалности, всички нива на космическия организъм. Божественото цяло – духът е истинското Аз , което направлява съществата, като разум и като съвест. Когато осъзнават това свое истинско Аз, съществата изпитват любов и съпричастие към всяка външна и вътрешна реалност, защото съзнават, че всичко, което се разкрива пред тях е аспект на тяхното висше естество. Под висше тук разбираме централната интимно – фундаментална същност, в която няма нищо чуждо. Това е всемогъщо поле на „Аз съм”, върху което се крепи битието на цялото. Когато има съзнание за това поле, човек осъзнава вселената, като йерархия на светлината, която е негово тяло. За да свърши някаква работа в Битието, човек трябва да се популяризира, като отделно същество, за да стане проводник на Цялото – малко камъче, което пречупва специфично светлината. Тогава той влиза в закона на Хармонията, т.е на великото разнообразие. Като стане известен, човек потъва в материята, където до съзнанието му достигат само най-грубите форми на светлината. Той забравя своето висше Аз – светлината, духа, тялото. Тогава човек подписва договор с княза на този свят – владетелят на илюзията „Майя”, които като разсякъл света на хармонията, сковал нейната красота във воюващи себични метастази. Вековна мъдрост гласи: „Здрав дух в здраво тяло”. Всичко в света трябва да е здраво и тогава здравето ще е в хармония със света.
Здравето… символ на нормалното
функциониране на живия организъм. Думата здраве е като всички думи в човешкия
език, но зад нея се крият: воля, желание, стремеж към оцеляване, страст, болка
и страдание.
Здравето… от зората на вековете, от началото на
човечеството индивидът се бори да
оцелее. За да го направи, той трябва и иска да бъде устойчив на промени в
средата, в която живее.
Здравето… в самата същност на човека е заложен вечният парадокс да разгражда и да създава. В хаоса от мисли, чувства и дейности единствено той – човекът, се учи от своя създател. Природата, може да достигне хармония, физическо и психическо здраве. Ние искаме и можем да бъдем частица от този създател.
Здравето… в самата същност на човека е заложен вечният парадокс да разгражда и да създава. В хаоса от мисли, чувства и дейности единствено той – човекът, се учи от своя създател. Природата, може да достигне хармония, физическо и психическо здраве. Ние искаме и можем да бъдем частица от този създател.
Любовта… тя е култ към щастието.
Любовта към жената с име. Нейното име просто описва любовта. Цветята,
подаръците, пламъка от запалените свещи в прекрасна обикновена вечер с мирис на
щастие. Всичко това е подвластно само на любовта. Любовта е един миг, който не
искаме никога да свършва. Заради опасенията от това да не се загуби любовта
между живота и смъртта, тя трябва да се брани със зъби и нокти, за да не
угасне. От мига, когато се заформя любовта в сърцето, точно в този момент се
проявяват лошите фактори на живота и е въпрос на време кое ще надделее. Оставим
ли я да угасне , никой никога не би запалил огъня отново. А този огън дава
смисъл на живота ни.
Любовта…е чисто, искрено, девствено чувство, то кара хората да трептят от щастие заради друг човек. Сърцето, което зарежда импулса на
любовта, е виновника за съединяване на човек с човека,на животно с животно и на
живот с живот. Когато любовта е взела връх над чувствата, всички други мисли , действия и
препятствия избледняват. Човек има избор с очите си да види, с мозъка си да разбере и със сърцето
си да усети нещата в истинската им светлина.
Любовта… е съдба. Съдбата казва, а сърцето показва кои ще спечели надбягването между избраните от човека. Когато си избран от съдбата да проповядваш любовта между хората, кръстът е все по-тежък с всеки изминал миг. Материалната страна на днешния свят е взела твърде високо място в сърцата на хората. Едва ли не любовта е затворена във времето. Знам,че любовта е като бент: ако оставиш пролука, от където да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в които вече никой не може да спре буйното течение. А щом стените се сринат, любовта залива всичко. Вече няма значение,дали ще можеш да задържиш любимия човек до себе си или не. Да обичаш означава да се разтвориш и да запазиш контрол.
Любовта… е съдба. Съдбата казва, а сърцето показва кои ще спечели надбягването между избраните от човека. Когато си избран от съдбата да проповядваш любовта между хората, кръстът е все по-тежък с всеки изминал миг. Материалната страна на днешния свят е взела твърде високо място в сърцата на хората. Едва ли не любовта е затворена във времето. Знам,че любовта е като бент: ако оставиш пролука, от където да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в които вече никой не може да спре буйното течение. А щом стените се сринат, любовта залива всичко. Вече няма значение,дали ще можеш да задържиш любимия човек до себе си или не. Да обичаш означава да се разтвориш и да запазиш контрол.
Който
умее да проповядва любовта, той е истински щастлив човек. Нямат значение
времето и средствата. Нищо не е в състояние да унищожи търпението, с което се е
въоръжил да посрещне любовта. Струва ми
се, че когато не се боим да търсим любовта, тя се появява и в крайна сметка ние
ставаме все по – достойни за любовта на другите, а когато някои ни обича,
тогава всеки може да ни обича. А най-важното е ние сами да се обичаме.
Терзанието от любов е страшно в сравнение с щастието, което очакваш и се бориш за него. Не е справедливо някой да се меси в чистата и свята любов между двама. Лошите фактори са навсякъде, но любовта е по-силна от волята на човека, особено когато е споделена с любимия. Когато две души ги сближи любовта, нищо не може да ги раздели. Любовта не е нещо, което си загубил, че да намериш.Лошото е навсякъде, но е слабо, а доброто е малко, но непобедимо!
Трудно е да се намери равновесие, когато си влюбен. Ти си загубен между разума и сърцето. Сърцето е моторът на тялото ти, но мозъкът ти е моторът на живота.
към електронното популярно вече издание:
към хартиения носител на книгата:
Книгата е писана в периода 2002 – 2003г., но ще бъде актуална винаги...
it.ly/O1Zb4I
