Искам да знам какво е любовта-I Want To Know What Love Is
Преди доста години бях на едно място където на
дали съм искал с мерак да бъда, особено след като разбрах, че ме пратиха „с
връзки“ там. Да мястото се оказа такова, че обикновено момченцата „може би“ някой
от тях ставаха мъже. Може би вече сте се
досетили, че ще ви пренеса за миг от престоя ми в казармата. Да място където
дори не подозирах, че съществува на картата. Още когато влязох там видях една
мъдрост на Васил Левски: „Ние сме във времето и времето е във нас.“
Но не това е най-важното тук.
След
една отпуска имаше обявена истинска тревога и ни натовариха като чували с
картофи по едни камиони и ни разхвърляха по заставите от Драгоман към-не знам къде. Аз с моят късмет ме
пратиха на най-далечната и може би по-спокойната. Сутринта се осъмнах на съвсем
различно място, а положението вече беше станал „изкуствено напечено“. И там,
както може да се очаква бях поредната бройка за наряд и ме вписаха първи в
графика. Започнах да излизам часови на граница по 4 часа и това вече ми дойде в
повече. А дори не знаех къде се намирам, не ни даваха да се обаждаме на
родителите си къде сме и никой нищо не знаеше за мен. Сякаш следите ми изчезнаха
след последната отпуска. Стомахът ми се сви и в мен зазвуча онази преработена /кавър/версия на RAPPERS AGAINST RACISM - I
Want To Know What Love Is а оригинала е на Foreigner. Признавам
си, не знаех превода на песента, но пък сърцето ми долавяше всичко което можех
да извлека от тази песен като някакъв кураж, който ми беше нужен за да не се
побъркам на това място. Да обичах горите и природата и се озовах на точно
такова място ГКПП-Стрезимировци.
Хиляди пъти тази песен ми излизаше, защото вече американските
самолети летяха над главите ни и бомбардираха сръбската страна. Там сградите
падаха пред очите ми, а ние ги наблюдавахме, как граничните им наряди си играеха
баскетбол в заставата. Моят стомах и сърце се беше свило на копче, а те просто
се забавляваха, а може и да са знаели, че ги наблюдаваме и да дават вид на
притеснение-не знам с точност за това. На сръбската граница тъкмо беше започнал
да се топи снега и беше много красиво. Точно и само това беше красивото в това положение в което се
намирах точно в 1998-1999г.
Тогава си задавах въпроса, какво наистина е любовта и какво ще стане с
мен тук където ме довя този „казармен вятър“. Наистина не мога да изразя,
радостта си, след като се един ден не издържах и „кривнах“ към пощата
отклонявайки се от наряда за да се обадя на родителите си за да знаят, че съм
жив, защото те вече бях обеден, че усещаха, че нещо става там някъде на
границата.
Исках
да знам на всяка цена, какво е любовта и как може да бъда точно тук по това
сложно положение когато бомби падат на 2 км от мен. След като вече бях разбрал
къде се намирам се оказа, че съм на 470 км. от домът ми.
-Господи,
какво правя тук и защо тази песен толкова натрапчиво се е загнездила в мен и
какво иска да ми покаже в този миг?
Да наистина не е приятно да знаеш, че всеки
момент от денонощието може да ти е последния миг, защото стават и „грешки“, но аз се молих и вярвах, че това
ще свърши и ще се махна от тук-завинаги.
Споменът
беляза живота ми с тази казарма и тази застава на границата ни със Сърбия. Може
би не точно на границата, разбрах, какво е любовта, но пък съм благодарен, че
вместо да чувам жални камбани слушах точно тази песен в съзнанието си
постоянно.
И двете
песни са прекрасни и ако не ви допада сюжета, който се наложи да изживея поне
можете да се насладите на песните, защото са си произведение на изкуството.
Благодаря,
че съм жив.
