Днес имах работа на компа си и
не излязох на разходка до гората, както обикновено, но два часа след това моя
човек ме попита искам ли да отида с него до съседния град да се подстриже.
Малко е трудно преминаването през града ни, и особено излизане от малките
улички като нашата.
Облякох се и отидохме в другия
град. Той си свърши работата там и до фризьорското ателие имаше шивашко такова.
Влезе да попита дали могат да му поставят копче на палтото, но там пък не
извършали такива услуги. Пихме кафе в любимото ни заведение - Тиролиа. От там
отидохме до спортния магазин да си вземе подаръка и там той попита
собствениците къде може да отиде да му сменят копчето. Те го пратиха в една
неразрината уличка при леля Данче. Запътихме се за натам и много лесно и бързо
намерихме гаража и където тя си правеше поредната заявка на клиент. Влязохме и
моя човек обясни за, какво сме дошли и тя ни прати да си купи той копче. Дори
не се замислихме, и тръгнахме към въпросното място, защото без копче жената не
можеше да ни помогне. Още не бяхме стигнали до мястото за копчето аз срещнах
един стар приятел, който уж се радва да ме види, а го е страх да си издаде
книгата. Чакал ме бил да разбере дали мога аз да печеля, като продавам извън
България и може би чак тогава и той щял да се реши.Както и да е по този въпрос,
а и това е друга тема.
Моя човек взе копчето и
тръгнахме към ателието на жената. Влязохме вътре и тя взе клещите и махна
старото копче, след това сложи новото и го зачука с чукчето на една
импровизирана наковалня приспособена за човек правещ копчета. Тогава той я
попита колко ще струва, а тя го погледна и каза:
-0.20ст.
Тогава моя човек я попита каква
е тази цена 0.20ст. и извади 2лв. и ги даде в ръката. Тя поиска да се
възпротиви, но той настоя и благодари. Тогава в ателието беше влязъл един мъж и
щом жената обяви цената и моя човек не я хареса, каза:
-Така са бизнесмените, дават
повече.
А моя приятел на излизане и
каза:
-Ръка, която дава не обеднява.
След като свършихме това
прекрасно дело и копчето му за 0.20ст. беше вече факт се радвахме толкова и
забавлявахме…и в един миг аз казах:
-Това е много повече за
благодарност от колкото каквото и друго да е.
А моят приятел каза:
-За тази жена 2лв. са едно
кисело мляко и един хляб, ако мисли така.
