Най-трудната статия за мен. Пиша
за човек, който най-малко познавам, а може би трябва да знам много-биологичния
ми баща.
На скоро установих, че него го
познавам и не знам нищо за него, защото през годините сякаш него го нямаше за
мен, като негово дете, а днес съм още по-ужасен/за него/. Разговаряйки с моя
приятел и споделяйки това, че ми предстои да пиша една от най-трудните си
статии за непознат човек, и той веднага се усети за кого говоря. Той сякаш беше
в същото положение. Имаме родители, а не ги познаваме, защото когато сме били
малки сме получили нулево внимание от тях, а сега вече нямаме нужда от тях, и
се чудим кои-кой кое.
Питах се не беше ли редно да ми
каже човека-баща, че ще ставам мъж? Не получих никаква дихателна, физическа,
сексуална, хранителна култура, а получих нулево разбиране. Всичко до което се
докоснех и поисках да правя беше за него-нещо като глупост. Моите увлечения към
спорта, бойни изкуства, йога, фитнес, масажи и сега писане на книги бяха
посрещани от него по подобаващ за него начин. Добре, че не слушам никого на
тази земя, иначе да съм се объркал или тотално побъркал от страх, че не
удовлетворявам страховете на някого-още повече неговите. Благодарение на това
осъзнах, че има хора, който нанасят непоправими вреди в живота и аз сякаш не
бях пощаден от това. Преди няколко дни майка ми каза: „Какво ще стане, ако мен
ме няма, как ще се разбирате с баща ти?” Отговорих и много бързо и спонтанно…,но това, което ми каза ме срази. Седнах на масата да се храня, а сякаш ядях
стъкла и всяка хапка се забиваше в сърцето ми и ми показваше нещо, което до
сега не му обръщах внимание-непознаването на човека срещу мен. Преди 3 години
за първи път го поканих да седнем да пием ракия заедно, а се оказа, че понеже
той има опит, а аз не, той се напи, а аз не можах-защото нямам опита му. Както
когато преди време искаха да ме учат да пуша наргиле, хората не знаеха дори, че
практикувам йога и пранаяма и белия ми дроб беше като гардероб, но те
настояваха да ми покажат, как се вдишва с мушук в уста. Е, оказаха се, смешни
като видяха, колко време вдишвам и издишвам. Та и да ме учи/той/, как се пие беше
велико за мен само, че аз черпех този път.
Въпреки, че не се чувствах добре
през годините докато подраствах в това отношение се научих да живея без него и
да се оправям без него. Ако с това да си нахранен и облечен се свеждаше всичко-то живота ми не струваше до тогава. Но все пак искам
да му благодаря, че се отнесе толкова, как да кажа-„добре” с мен през годините
и поне не ми обърка представата за живота. Нямам допирна точка с него и се чудя
наистина дали имам нужда от баща в този живот, като не видях нищо бащинско в
него през годините. Не упреквам нито него, нито себе си, че му бях ядосан 20
години. Всичко е минало, но не и свършено, защото колелото се върти. Думите ми
написани тук са наистина ласкави и не описват картината, която съм преживял, но
това е без значение, защото аз мога да се справям и сам-наложи ми се!
Едно голямо благодаря, че си ме
създал, но не и отгледал. Благодаря за непрекараното време и за думите: оправяй
се сам. Да, момента е вече факт и когато научиш от хората, какво правя, се
надявам да прочетеш и това. Живея с теб, а нито аз те познавам, нито ти. Дано
не бъда като теб и с децата, който ще създам.
Благодаря ти!!!
