Но докато осъществявах “бонуса”, с който
пожелах да се възнаградя засякох идея:
"Гледайки
фризьорката си да говори с нейна позната в умът ми се роди Тя-идеята! Новият масажен крем(SeA gracias – Relax XXI), който създадох на скоро мога да го покажа именно в салона
докато се подстригва/м или не(нее задължително процедурата да е обвързана с „оправянето
на косата ми“). Правя масаж на главата(на фризьорката или друг клиент)
и обяснявам, кое какво е и за какво служи и как взаимодейства продукта със
скалпа, кожата, косата и душевната виталност на човека или на обикновен
език(човека идва за едно, а получава изненада като бонус-SPA/е, силно се надявам поне тия дето седнат да „обичат изненади“/). А докато обяснявам, това може да бъде заснето в клип и
пуснато да обикаля света... Хем като реклама на салона, хем като реклама на
масажния крем и съответно да се види, че продукта, не е само за тяло, а за
всичко до което човек може да развинти въображението си(но за сега ще се спрем
само на косата). Е, възможно е да „се бутнат“ и няколко профи снимки. И така ги
видях нещата под формата на клип, докато масажирах ходилата си и някак ми се
отхлюпи фонтанелата отново и „видяното“ ме завладя. С такава радост „марширувах“
и вече се зароди един трепет на „айде
няма ли да слизам по-бързо, че да отида да споделя идеята с фризьорката“, а
процедурата не трае повече от 5-6 мин. Генерирах нетърпеливост-идеята ме тласна
от възнаграждаване за добре свършената работа(до сега) към „айде запрятай
ръкави, че те очаква още повече такава-не се оглеждай само напразно“!"
Е, добре де „мамка му“ тъкмо си помислих, че част
от идеята съм я свършил, като ни най-малко не съм предполагал, че точно с
излизането ми ще съвпадне и с нейното доразвиване или... всичко е „тогава – когато“,
само дето много „съвпадения“ се нанизаха... или Вселената си нарежда по
най-добрия начин нещата!
Свърших с процедурата и почти не обул се излязох
от помещението с поздрав за успешен ден и влетях в салона за да споделя идеята
си. Тя бе посрещната добре и така сега „ново 20“ се роди и да видим, какво още
може да стане... преди да съм финализирал Гамата си!
Така времето за срещата ми с фотографа дойде и
аз тръгнах за на там. Срещнах се и някак имах тема-още по-голяма от тази с
която се бях заредил! О, Господи, обичам творческият процес и погледнах
небето-колко е синьо... идеята е като довят морски бриз, нищо, че съм на
стотици километри от морето, но има такъв полъх (Беломорското течение, което ми е на един аромат разстояние!).
Така имах рядката възможност пред фотографа да
споделя, че през последните години много дръзко мечтая и просто наблюдавам
процеса на сбъдване! Не как-става всичко пред очите ми, а какво още мога да
създам около тая цялата еуфория, с която живея докато творя. Направо ми
намирисва цяла продуцентска катедра и
режисура на идеите ми... Воалá! Това
му е хубавото на идеята, че се появява когато „не съм готов“ не знам, че тя
идва, и хоп-тя е тук! И въпроса é дали ще и дам живот! Минаха години докато
разбера идеите за какво са в моя живот-какво да ги правя... ами да им вдъхна живот и да израствам с тях.
Тривиално но факт: човек е толкова голям,
колкото са големи мечтите му! И много важно, кой как ги намира, кой в какво
не вярва, че може да се направи, или че понеже някои не могат да го направят
или не искат съответно трябва и другите да не го правят-за нищо на света! Да
ама не!
И така след срещата с кафето се отбих в
книжарницата за да се видя с книжаря и да разгледам няколко книги по „Метода
Силва“. Изключителни книги, както и самия метод, който може само да обогати
вътрешния свят на практикуващия и това да даде великолепно отражение на външния
му такъв с елегантна проява... Зачетох се в две от тях. Едната е „Аз, лечителя“,
а другата е ЕСП(Ефективна Сетивна Проекция). И така „попих“ малко от
това, от което имам нужда и продължавам нататък по реда си. Не съм аз, ако не
се отбия в книжарницата! Взех си сладолед и се запътих към рейса, доволен, че „възнаграждаването“
е още във сила и е в реда на нещата...
Благодаря за това прекрасно утро...
...а малко след това се озовах на зъболекарския стол!
Дж. К. Честъртън пише: "Ето, отива си още един ден, през който съм имал очи, уши, ръце и съм се радвал на големия свят около мен. И с утрото започва следващият. Защо ми е позволено да имам тези два дни?"
