А, дали не „успяваме“ в този живот, защото никой не ни е
показал, как да продаваме „себе си“, времето си, визията си, продуктите си,
мислите си, делата си, ако щете и „телата си“... а не когато ходим на интервюта
да ни задават „остроумни“ въпроси с което да ни покажат, че всички за „много
повече“ от нас, а ние, защото идваме „да търсим“ работа, сме нищо... Защо
никога не имало предмет в училище, в който ясно и конкретно макар и в няколко
стъпки да ни покаже, как става всичко. Или как някой друг го прави, а ние
просто да следваме някакъв пример. Но не...няма такива неща, дори и в
образованието след средното... (дори няма да си правя труда да го квалифицирам,
защото нищо подобно не е)!!!
Аз не си спомням някой да ме завел“ на пазара“, за да видя,
какво е „цена“, кое колко „струва“ и защо точно толкова, за колко е „купено“ и
сега някой друг го „продава“ или препродава(което няма кой да ти каже просто
така-само защото аз искам да чуя)! За да видя, как са облечени продавачите,
дали се усмихват, дали те гледат в очите, дали са искрени, дали искат „да ти
пробутат“ нещо или искат наистина да ти дадат това, което искаш да купиш от
тях. А не го вадят някъде от друго място, със съмнително качество далече от
това, което те е подлъгало първоначално. Въпреки, че пазара е в раздел Директни
продажби, защото всеки се изправя сам пред сергията и търси нещо. Купувача да
купи, продавача да продаде! Аз много често наблюдавам, че хората от сергията „ме
баламосват“ само и само да вземат парите ми. Преди време ги вадех и имаш
желание да ги размахвам пред очите им, но разбрах, че това не трябва да става
по този начин. Разбрах също така, че докато не се уверя със всички рецептори за
качеството на продукта пожелан от мен(не посочен), не бъркам в джоба си за да
платя. Нямам нужда да демонстрирам каквото и да било състояние. Но продължавам
да гледам в очите, за да видя, дали все пак тези хора са доволни, че продават,
или „чакат“ милостинята на „някой“ да му се скъса сърцето и да вземе две
ябълки. Също така „усещам“ злите очи на определените хора наредени зад своите
сергии, как гледат с присвити очи и си мърморят под носа нещо, от злоба, че
купуват от други, но не и от тях. Ами, как да е друго! Кой „нормален“ човек би
искал да „пазарува“ от хора с лисичи поглед, коварни, гледащи те презрително,
но искащи парите ти-защото за това са там. Да искат парите ти...
Та да се върнем на това, защо родителите не водят децата си
на пазар. Нямат време ли? Не искат децата им „да се ценообразуват“? Или
мислят, че там е ниско стъпало от което могат да започнат да се „ограмотяват“?
Тогава как да стане всичко след като „все някой“ иска да ни „предпази“ от нещо, което ние
искаме да разберем с цялото си същество, а не когато „му дойде“ времето като
пораснем. А, до тогава с какво по-важно нещо децата могат да си запълнят
времето като биват лишавани от възможността да се докоснат от едно от
най-важните детайли на живота. Да се научим да купуваме(стойност), но също така
и да знаем, как се продава(стойност), и то директно очи в очи. Не по телефона,
не през интернет или имейли. А на живо. Очи в очи! А когато ти хареса това,
което си купил от „въпросното място“ би се върнал още много пъти, но не за да „изпитваш“
слабите места на продавача(защото ти си купувач или обратното), а да му заявиш
своята позиция, че стимулирайки продажбата на покупката ти, ти му вдъхваш живот
да не се отказва да прави това което може да прави „и между другото“(това си е
негова лична работа), но да не спира да го прави все по-добре. Живителната сила
на продажбата е толкова значима, като всяка друга работа, която се извършва на
този свят, под това слънце всеки божи ден.
Вярно, е че всеки вижда крайната продукция, но никой не знае
кое какво е коствало на „човека“ зад щанда. Защото когато дефилираш изправен
пред него, ти не знаеш, колко хиляди пъти се е навеждал, качвал или слизал по
стълбите, копал, плевил, пръскал и треперил за продукцията която осмисля живота му .
Говоря само за тази лична отдадена работа,
е не тази с прекупуването и премятането... Всеки един човек е значим на
тази земя и когато си поредния стотен „поглеждащ“ сергията, не би трябвало да
те гледат недоверчиви очи, а отворени и изкрящи. Мили и отрудени хора, бъдете
като децата. Не се дръжте като „шефове“ когато застанете пред сергията, а като
напълно равни хора. Какво значение имат тук парите, ако сърцето и порива на
производство не е бил на лице и не вие привлякло вниманието за да се
спрете(точно тук). Вярно, е че повечето подминават с лека ръка това, че за да
си тук има защо и какво да покажеш, както и знаеш, как си треперел над него. За
това не треперете повече, а водете децата си с вас през повечето време за да
виждат и те, за да обогатяват представите си и с какво биха пожелали да
направят света по-добър от този, който вие ще им завещаете.Но и никога не
забравяйте, че света е един и има място за всички! Учете децата си да продават, да се справят
сами, да бъдат предприемчиви и да не се отказват въпреки трудностите.
Защото: „Най-добрите учители са онези, които ви посочват
накъде да гледате, но не ви казват какво да виждате.“
P.S: А когато стане инцидент с нас и
умрем, нямаме никаква мисъл дали с това, че ние не сме използвали живота си
разумно и с радост, няма да помогнем „с нещо наше“ за да спасим „чакащи“ за трансплантация
хора, с единствения лъч надежда. Не прикривайте нищо, а го правете с отворени сърца и очи. Не
крийте нищо!
