Преди 20г.

"За да израсне достатъчно силно, всяко същество трябва да бъде малко самотно."

                                                                                                                 Павел Вежинов

Преди 20г. напук на всички и всичко много неща се случиха.

          Хиляди мигове на изпитания в моя живот и съвсем малка част от тях съм

От тук Тръгна Всичко за мен!

успял да проумея още от първия миг на сътресение. Случваха се събития, защото аз не бях дете в калъп. Вярно сперма ме създаде, но ме оформи времето. Много неща в този свят ме чакаха буквално да се появя, за да ми бъдат вменявани като: страх, вина, злоба, омраза, пошлост и купища помия.

Времето от първата ми глътка въздух на 28.11.1979г. до 1994г. мина като бледен спомен. Личната самооценка по десетобалната система беше едва 2. Желанието ми за живот беше снижено до „0“. Хилядите часове в крачене и търсене бяха сковани от страх, от провал, нереализация и натрапчиви мисли. И хиляди пъти съм си задавал въпроса защо те могат, а аз не? Кой и къде ми е казал, че аз не мога да постигна нещо, каквото и да било в този или в който и да било живот?

Години, дни, часове изнизани и пропилени в страх. Страх натъпкан ми от нереализирани семейни души. Но мисля, че Повика на Вечността си ме извика. Напомни ми кой съм, какъв съм и защо съм тук. През 1994г. на скалите с изглед към Еленския балкан(посока югоизток) се случи нещо, което обозначи личната ми ера и влизането ми по-духовната пътека. Тогава не бях сам, а с моя приятел от дете. Заедно с него видяхме „Нещо“, което 20 години след това не видяхме нито веднъж. Това някак беляза пътя на невидимото и необозримото в моя свят и така от този миг нищо не е същото. Изплува всичко. Рисуване, писане, спортуване, четене на (хартиени) книги и търсене на контакт с природата всеки миг.  Тогава чух нещо потресаващо: „При наличие на живи родители кого жалееш на този манастир дето ходиш?“ Бях като попарен, та аз не ходех дори до него, а около него!!! През годините за себе си чувах какво ли не, но това не ме спря дори за миг да продължа до тук.

Бях едновременно и Сам и Самотен. Чувствах се странно в кожата си години

наред. Не знаех дълго време защо съм Тук и какво ми бе отредено да направя. Така всичко си дойде на мястото, когато разбрах, че няма как да бъда Сам, защото Бог живее в Мен.  Самотен мога да бъда, защото не търся ничия компания всеки път. С времето разбрах, че нямам нужда от компания или среда за „да вирея“, защото не съм стайно цвете, което да местят от стая в стая. Осъзнах, че Личния ми Избор е най-важната стъпка още преди раждането ми. Благодарение на него съм дошъл тук отново, за да довърша някои детайли...

Така започна моя път с намирането на Самия себе си. Няма по-голям триумф от това... След това дойде мига да наглася обектива си на Фокус.

Фокус, фокус, фокус ,никога не приемай поражението-силен натиск за пълна победа!

                                                                                                                  Доналд Тръмп

Ясна дефинирана цел + Фокус = Реализация... Натам тръгнах и нямам време за губене. Така изпаднаха много хора от дружбата си с мен и заради това „станах“ лошия. Но аз съм добър сам за себе си, а за другите ми е все тая. Спрях да угаждам на някого само защото трябва да се харесам. Приех предизвикателството да бъда себе си и не държа да ме употребяват с етикет „приятел“, приятен, неприятен и т.н. заради това съм Христо от Лясковец и 5 пари не давам за решенията и мненията на никого. Така тези 20-сет години извървени с хъс,страст и много мераци ме доведоха до тук. А от тук нататък пътя и посоката са ми по-ясни от всякога.

Създадох много неща, но и още много имам да сътворя. В годината на Осъзнаването на този цикъл от 20 лета съм разбрал, че това е моят път, друг няма. Пътят по Духовната пътека е истински и красив, но никъде не казах, че ще лесно. Лесно е само, когато не си тук на тази Земя(нероден Петко). А тази година мотото ми е: Дълбока Оран! Не се връщам към Земята за обработка, защото аз не съм я напускал никога. Просто това е различна оран(18+) с наслада към продукта Любов, сътворил ни всички нас, за да сме тук да Пре-Сътворя-вам-е Миговете си тук, сега, днес. Ние сме продуктите на своите мисли, чувства и дела(не казвам нищо ново, което му е хубавото).

Нека всеки сам си копае нивата, оре, сее и прибира...аз така направих!