Не, че всеки път знам от къде да започна, затова и този път
ще е от средата. Обичам те.
Времето прекарано с теб отлита като миг. Много пъти съм
разсъждавал относно това, но сякаш никой от природните стихии не се осмели да
ми отговори. Отказах се да питам повече, но се устремих да давам повече от мен
си, за да имаме отминал спомен. Днес на 01.01.2014г. влизаме в годината на моя
успех и мога с ръка на сърцето, Либе да ти кажа, че зад всеки Успял мъж стои
едно прекрасно момиче. Либе любимо искам да знаеш, че ти зае много бързо пазарния
ми дял в сърцето като нищо друго до сега. Искам да мога, искам да искам и искам да съм до теб в радост и болка.
Живота е станал Изключителен от как ти се появи в дните ми и
всеки ден си до мен. Денят не е толкова дълъг, не е толкова пуст. Но денят
стана вкусен, като гозбите, които правиш за нас. Ти имаш изключителна душа, изключително
сърце и изкусително тяло. Не знам кой кого плени, за мен е важно, че си в
обятията ми и очите ми са пълни с влага от радост. Когато бях сам дните
минаваха в озъртане и търсене на нещо, което съм си мислил, че знам(какво
търся). От как те срещнах много пъти ми се е искало да те накарам да свършиш
само от мислите по мен. Не ми се налага да гадая какво искаш, защото мога да те
попитам, какво харесваш в мен, в любовта ми или в обятията ми. Не знам какъв
човек съм според другите, но знам, че се опитвам да бъда преди всичко човек. Не
ми е нужно одобрението или разрешението на никого за нищо от някого, но аз си
дадох разрешение да намеря любовта. Пусто е без либе. Пусто е когато виждаш
хиляди жени, а твоята е някъде там. Но коя е? Дълго време се питах.
Но моето либе се появи и ме дари с една продукция сливането на
душите ни в едно. И двамата знаем, че самото сливане ще роди с времето чисто
нова душа. Душа стара като света дошла да помогне в мисията на светлината да
тържествува.
Всеки абзац си има своята красота като отрязък от живота ни,
но сякаш моя живот започна от как те срещнах Либе. Обичам те и ти благодаря, че
те има на този свят. Човешките пориви и чувства не са ми чужди, но съм щастлив,
че най-накрая се канализираха и се вляха в теб, като от буйна река се вляха в
спокойния и уравновесен океан. Малкото поточе, което беше в началото сега
остава като детски спомен за да приветства другото дете, което идва...
Обичам те либе и ти благодаря!
(авторска поема на христо от лясковец)
