...Сълзи трудно се Рисуват, а Още
по-трудно се преглъщат!
Разбрахме се да се видим на кафе. Започнахме да говорим по
темата заради,която бяхме седнали на стъклената маса. Но нещо се случи и тя се
счупи, аз коленичих по стъклата и се нарязах, а тя се уплаши. Темата така и не
се довърши, защото последва спешна помощ и зашиване на раните, които стъклената
маса ми подари. Да това явно беше Дар!
Страх и ужас белязаха срещата, но мозъкът ми беше настроен на
творческа вълна, въпреки, че кръвта се стичаше по мен и вместо приятна среща на
кафе се превърна в драма с примес – ужас!
Въпреки всичко аз не спрях да мисля за тях, а те не спираха
да ме изпускат от поглед. Благодаря Ви! Още
щом разбрах, че Малката поетеса пише стихове, аз и казах, че веднага щом поиска
може да ми ги даде да прочета творчеството и. Тя го направи и аз им се отдадох.
Потопих се в тях. Няма да спестя това, че
съм Доволен, че прочетох нещо така различно. Но долових нещо затрогващо. Това
малко ме изненада: сълзи, страх, безпомощност и оглеждане във всички посоки но
без хоризонт.
...Изключително Горд, че ПриЕ
като Лично предизвикателство Да Съ-Твори Корицата на Една Малка-Голяма Поетеса.
...Сълзи трудно се Рисуват, а Още
по-трудно се преглъщат!...
Въпреки шевовете по пръстите ми, аз буквално грабнах самата
идея в съзнанието си и вечерта на 29.09.2013г. просто скицирах, това което
видях в съзнанието си. Това сякаш се сглоби като идея за корицата на Малката
поетеса. Хванах молива и скицирах. Създадох го и почнах да го оцветявам. (бях
забравил, какво е да остриш моливи, че
си припомних и това... пръстите ми бяха оцветени повече от картината, която
рисувах, но този път няма кой да ми се кара за това. ХаХ!) Не можах да до
оцветя модела си, но сутринта го сторих. Просто нямах търпение да го завърша и
да им го покажа.
...Корицата на Стихосбирката на
Малката – Голяма поетеса е Готова - Направих Я!!!
Сега, когато съм я създал няма по-щастлив от мен. Тъкмо
намерих една мъдрост изречена от една друга прекрасна жена, но актуална в
сегашния миг:
"С годините ще откриеш, че имаш две ръце - една, за да
помагаш на себе си, и втора, за да помагаш на другите."
Одри Хепбърн
Аз съм
щастлив човек, който знае каква е цената на самотата, страданието, болката и
отхвърлянето... Но също така знам, какво е да обичаш, да търсиш, да дадеш, да
можеш да предложиш помощ и подкрепа(без да е молена или просена „като куче“). И
не за първи път казвам, моята сентенция но тук е актуална отново: „Това, което нямам, в повечето случаи ми се
налага да дам. Това в което вярвам, най-често се налага да се превърна за да го
раздам.“
Христо от Лясковец
Благодаря ти
Преди не разбирах много неща,
бях неопитна и се чувствах сама.
Но ти ми даде съвети полезни,
които допреди не ми бяха известни.
Ти си ми като сестра голяма,
която наричам с името мама.
Знам, че съм мрънкало голямо,
моля те, прости ми за това, мамо.
Въпреки, че понякога лоши неща изричам,
знай и не забравяй, че аз много те обичам!
бях неопитна и се чувствах сама.
Но ти ми даде съвети полезни,
които допреди не ми бяха известни.
Ти си ми като сестра голяма,
която наричам с името мама.
Знам, че съм мрънкало голямо,
моля те, прости ми за това, мамо.
Въпреки, че понякога лоши неща изричам,
знай и не забравяй, че аз много те обичам!
Валерия Чернева
Не това, което имаме, а
това, на което се наслаждаваме е богатството.
(Джон Сен-младши)
