“Няма
как да се надява човек, че ще получи
нещо в следващия живот, ако не се стреми в този!”
Още, когато си мислих за теб,
въпреки, че те нямаше, аз те исках... Мечтаех, исках, палих се, горях. Претърпях
много „връзки“, които ми показаха едно, не съм за тях. Раздавам се, Дарявам ги,
а то се оказва, че все нещо не достига...искат нещо, което няма как да им дам - т.е. Всичко!
Един ден те срещнах. Може би Вселената
откликна на молбата ми да те открия в житейската мъгла. И по най-старомодния
начин, бях този, който те поиска. Исках те, копнеех те, а тебе все те нямаше,
въпреки, че си била на близо, за мен все те нямаше.
Взех си поука и направих
следващата крачка. Появи се Ти и те прегърнах в обятията си. Така си дойде сама
първата прегръдка, първия стон и първата Ода...Появи се и първия копнеж в
телата ни, които ни отведоха до пристъна на любовта. А някъде между другото стрелките се гонят толкова неумолимо и пришпорват времето, което в някои случаи не ни стига. Не, че
не е в наша полза, а не ни стига. Обичаме се, търсим се, намираме се и се
гушкаме.
Обичам те толкова много и съм
щастлив, че точно аз мога да напиша тази „Ода за Гушкането“ посветена на Теб.
Жената декорирала живота ми ей така чисто и красиво. Прегръдката е толкова
свято нещо и когато пулсът на две сърца се събере, най-често ражда трето,
но...нека не вдигаме кръвно! Прегръщам те, мечтая те, копнея те и отново и
отново БлагоДаря, че те има в моя свят. Един свят на пещери, книги и букви, масла
и кремове, масажи и екзотика и страсти обаяние...
Добре дошла бъди. Обичам те!!!
Когато започнах да обичам себе
си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за
бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което
обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен
начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "зрялост".......
Чарли Чаплин
