“Е, Даржан нима не искаше това... Да обикаляш, да видиш, да научиш всичко
онова, което искаше да знаеш за природата, земята и нейните закони? Защо искаш
да вървиш там по тази пътека, на пилигрима...?“
„Не
знам, може би... от начало много ми харесаха описанията на другите автори,
когато четях техните книги, журнали филми, описващи и показващи изживяванията си вървейки по пътя
на пилигрима. Влюбих се! Но влюбя ли се, не държа да го притежавам, а държа да
го изживея. В този ред на мисли, може да изглеждам „странна птица“, защото не
държа на всяка цена да имам дадения обект на чувствата ми или да притежавам
предмет...но държа да изживея или извървя стъпките си със страст. Сега когато
описвам всичко това свързано с „пътят на пилигрим“ в дневника си, за мен е
изключителна чест да бъда фотограф, да наблюдавам бездиханно природата, да
вдишвам от свежия въздух по пътя си и да записвам впечатленията си от този
път...
„Нима до сега си виждал пречки
за да не отидеш? Не мога да повярвам, че си се заблудил, че имаш такива! Нямаш
и никога не си имал, Даржан!“
„Защото
няма нищо по-хубаво от това да създадеш собствената си реалност с това което си
записал, а преди това си го видял и си се докоснал до него. Преди да го
изпитам, исках силно да го изживея за да мога да го пресъздам. Навсякъде преди
време където споменех, че искам да отида там и да се „поразходя“ ми казваха, че
е губене на време или, че няма да намеря нищо от онова, което ще търся там. А,
аз знаех, че за всеки пилигрим посоката е ясна, но пътят е различен. Всеки има
очи да види различни неща по своя път. За едни пътят е духовно просветление, за
други пътят е мъчение, а за мен е истински дар.
„И когато разбра, че пътят по
които вървим всички ние не е кои знае какво, тогава какво?“
„Да
когато разбрах, че не се различава от всеки друг път, по които ходят хора или
поклонници измерих пътя с пътя на сърцето ми. В мигът когато разбрах, че той е
почти същия, аз просто сметнах за необходимо да тръгна за там. Винаги когато се
запозная с някого, които е от далечната земя Испания, аз питам дали знае поне
нещичко за пътя, които така пламенно вълнуваше живота ми. Не очаквах чудеса по
пътя или да ми поникнат крила, но благодаря за възможността да изживея това
пътуване. Единственото, което не ми харесваше, е че на всякъде ми казваха, че
трасето „трябва“ да се измине за 30 пълни дни. Аз започнах от Южната Френска част на Пиринеите - Сейнт Жан
Пид дьо Порт и преминах през Памплона, Логрьоно, Бургос, Сахагун, Леон,
Асторга, Понферада, Сария, Портомарин и така стигнах до катедралата в Сантяго
де Компостела и останките на св.Яков. И не спазвах никакви „оказани предварителни
срокове“, защото не бях сам... а с моя Вселенски учител, които ме въведе в това
пътуване, дори без да разбера.“
„Е, как се чувстваш сега след
като вече имаше своя шанс да „походиш“ на испанска земя?“
„Прекрасно
Е. Направих го с такава страст, каквато само един творец може да напише своята
творба. Вярно е, че сега докато крача в Боянския Лес и си спомням части от
пътуването, мислите ми са насочени към Декоратора на моя живот. Защото няма
по-красиво нещо от това да обичаш и да си обичан докато вървиш по пътя. След като забелязах, че единствената
реалност е Любовта-тази която получаваш и тази която даваш. Те не се измерва в
нищо, защото няма мерна „единица за получаване“, но пък има обект, които я
получава. Според мен двете взети заедно генерират врата, която оставя следа. И
тази следа няма, как да не бъде забелязана от Вселената, от хората, от
животните. Това ме наведе на мисълта, че няма нищо по-хубаво от това да
създаваш красота докато крачиш по тази земя. Когато осъзнах, че всяка една моя
крачка е творчество, аз не спирам да крача – т.е. да творя. Забелязах, че само
една глътка въздух ме дели от пътя на пилигрима и тук. Мисълта ми просто следи
поемането на въздух и просто отпътувам... Всяка глътка, както и всяка крачка са
ни дар, които ни е даден за да го използваме по предназначение.
„Много хубаво го каза, че само с
една въздишка и можеш да се пренесеш, там където беше.“
„Очите
ми сълзят от радост, че крачеха по тази Земя... Очите ми виждаха стрелки водещи
към целта, но не те извървяваха пътя. Пътуването ми отново ми даде време да
осмисля пребиваването си тук на тази майка земя. И се радвам, че никога не
търся ползата, а значението на даден дар. Свещеното пътуване на вътре към мен
самият е истински процес. Може би изглежда, че пътуваш гратис, но пък не всичко
в този свят е обвързано с това „дай ми, че да ти дам“. Това пътуване е
безплатно и няма изгода, но има ползи. За мен беше чест да се събудя преди да
умра.
