По-добре бъди на
хората в устата, отколкото в краката!
Клеопатра, Йована, Никол, Димитър, Данислав,
Кристияна и Джани днес ни показаха, какво са сътворили от само себе си.
.jpg)
Първо малко пред история: Наскоро преди няколко дни на 05.09.2013г. с „Вяра
в Доброто“ се организира концерт в помощ на Данчо. Човек пострадал от лекарски
грешки и некомпетентност + неговото заболяване е станала една каша, която го
приковава в инвалиден стол. На този концерт бяха поканени БГ- Поп и Фолк
изпълнители за да пеят с цел набиране на средства за подпомагане събирането на
сумата за операцията на Данчо.
На самия концерт са били и малки деца, където
просто са видели, какво са направили малко по-големите и просто са се
възпламенили. Веднага малката Клеопатра се сетила, че и с нейните приятели
могат да направят същото и просто го направили пред блока където живеят.
Въпреки, че децата се сблъскали с недоверието и
подозрението на възрастните
Малката Клеопатра разказа пред мен, че хората чисто
и просто не им повярвали. Дори другите деца се обадиха, че всички, които са ги
подминавали буквално са „нямали сърца“. Тогава ги попитах: „Ти сигурна ли си, че те нямат сърца, или просто не искат да дават нищо
на вас?“ А, Клеопатра каза, че и двете са верни в случая. Също така допълни,
че хората, които не дават пари за тяхната благотворителност са си мислили, че
ще съберем парите и ще ги похарчим. Това за пореден път показва, колко не
вярват хората на децата!!!
Попитах я също: „Дали от начало са изпитвали някакъв страх или притеснение относно
инициативата им и дали въобще ще им повярват?“
Клеопатра, каза, че никога не е имала съмнения
и нейните приятели я подкрепиха в хор. Дори са си направили клип защото са
взели пример от Нас по-големите, които се опитваме всячески да направим от
нищо-нещо! Тя каза още, че в клипа задружно са си сложили ръцете една върху
друга и също задружно са си казали: „Да помогнем на Данчо“.
„Уникално е. Аз съм
изумен от тези малки душици, които просто са последвали един пример...Пример
достоен за уважение. Всеки дръзнал да го извърви този път получава вътрешно
удовлетворение и радост от посветеното време. Бедните душици не могат да го
разберат това – изразих възклицанието си.“
„Колко време ще ви
е необходимо за да продължите своята инициатива – ги попитах аз?“ Не знаеха, но са
готови да продължат!!!
„Пречи ли ви на детството
– продължих с въпросите си аз?“
„Не. Ние се забавляваме докато правим всичко
това, защото знаем, че е за Данчо!“
„Как се чувствате
от всичко това, което направихте до сега за Данчо?“
„Горди – в задружен глас го казаха всички.“
„Вие общо колко деца сте, които правите всичко
това?“
„7 сме.“
„Вие задружни ли
сте?“
„О, да. Задължително!“
.jpg)
„Сами си измислихте
програмата. Да падате, да ставате. Да си обелите колената?“
„Да, да. Нали юнак без рана не може.“
„И въпреки всичко
сте успели да направите нещо?“
„Да.“
„А, нещо да кажете,
какво мислите да правите за напред, ако не е тайна?“
„Сега мислим да боядисваме камъчета и да ги
продаваме на някаква масичка и с този наш труд да съберем пари за Данчо.“
„В какъв цвят
мислите да ги боядисате и защо искате да ги боядисате?“
„Искаме да бъдат разноцветни, шарени, да имат
мотиви от България. И можем да напишем на тях Данчо. А на някои определени от
нас камъчета ще има в срички изписано името на Данчо.“
„Защо се спряхте на
камъчетата, като се има в предвид, че можеше да са копчета, пръчки?“
„Да, можеше, но те не са така здрави, както камъка
и както искаме Данчо да оздравее. Камъка
според нас е символ на здравето и здравината. Някой пръчки просто нямаше да отговарят на
идеята ни за Данчо!“
„А вие от къде
знаете, че камъкът е най-здравото нещо?“
„Той трудно се чупи и ние знаем, че това е
сила.“
„Искате да кажете,
че тези камъчета ще ги използвате за благотворителност, а не да наранявате
хората?“
„Не, за нищо на света.“
Благодаря ви, деца!
