Едва 17-сет годишен (1997г.) –
втори курс успях да се сдобия с тази синя книга, която „ми подсказаха“ да си я
взема защото „можела“ да ми потрябва. Някак се вслушах „в думите“ му тогава - на
един вече далечно познат. Събирах седем дена парите от закуски, защото тогава
нашите не ми даваха повече от „1 лв.“ за закуска - понеже бях още ученик 2-ри
курс. Помолих да ми я запазят и успях да я откупя със събраните 7 лв. Сега може
да им е смешно на подрастващите (че някой някъде е събирал пари за някаква си
книга и то от закуски - буквално), но това беше урок по целеполагане с леко
изменение през годините. Вече не чакам „да ми дават“, а аз давам – пари,
напълно свободно. Взех я, разгледах я, прочетох я, не разбрах нищо и я прибрах
в библиотеката си. Горд бях, че я имах. Изключително кухо чувство за
собственост имах тогава!!!
Едва след като излязох след 1
година от казармата 1999-2000г. започнах да „се вълнувам“ от Йога учението. А
дори не знам, защо и как стана така, че започнах...
Да, започнах всеки ден да
изпълнявам „Анти - стрес“ комплекса от въпросната синя
Може би аз узрявах или нещо
друго се случваше с мен...кой знае! Започнах да правя йогийският пост – 24
часово гладуване с очистителен ефект с цел немислене за храна през това време.
А и бях вегетарианец от 1994г. След това правех 4 пъти годишно „Санкха Праксалана“
4 пъти в годината по съвет на Венцислав Евтимов, когато се сменят сезоните.Започнах
с него кореспонденция с истински хартиени писма. Радвах се на всяко негово
писмо когато го получавах в онези дни. Защото вече не получавам такива от
никого. Просто няма от кого! След това започнах да „се уча да се концентрирам -
ТРАТАКА“, медитирам и релаксирам. Всичко като по учебник, но без „гуру“. Не съм
прескачал никаква фаза от книгата, а и Той ме предупреди да не го правя. Няма пряк път към щастието - ми казваше той,
както и в йога няма пряк път към осъзнаването ни! (извадка от записките на
дневниците ми). Не съм се лишавал от нищо, за да не отварям „кутията“ на
Пандора... Но нещата се случваха!
Имаше момент когато исках „да
помогна“ на едно комшийско дете с ДЦП и го извиках у дома да прави упражнения с
мен. Понеже Евтимов ми бе споменал за негов комшия-писател с ДЦП, който бил
много добре повлиян от Йога. Това ме вдъхнови и продължихме да „се
упражняваме“... само след 6 месеца-постоянстване, една позната беше забелязала
някаква особена мекота в походката на детето и ме попита дали продължаваме да
практикуваме йога. Да, отговорих и аз... но малко след това „отбелязване“ се
случи нещо жалко. Майката на момчето „се намеси“, извика в тях и „ме осъди“
обвинявайки ме, че съм сектант и съм пълнел главата на болното и дете с
глупости „за оправяне“... Заболя ме от това и спрях „да пълня“ главата и
сърцето му „с надежда“... от тогава не се занимавам с никого ако наистина не
видя/усетя някакъв стремеж и воля. Дори не съжалявам за което!...
Все пак си кореспондирах с
Велик човек докоснал се до нещо Велико и безценно каквато е Йога... Венцислав
Евтимов-Маркизът бе прекрасен човек... близо 18-сет години общувах с него. Виждахме
се в НСА, чувахме се по телефона, пишехме си, но той спря да ми отговаря през
последните години, защото ми даваше отговорите по телефона. Така на 10.октомври
всяка година му се обаждах (допълнително), за да му честитя рождения ден и да
чуя неговата благословия „Хари Ом!“... Чувствах своята принадлежност към Йога,
но странях от много афиширащи групи, правещи го показно. Дори за кратко 3-4
месеца „преподавах“ на деца в едно начално училище в Лясковец (Никола Козлев)
няколко месеца като СИП. Защото исках да покажем на децата какво е ЙОГА! И
защото все чувах оттук-оттам, че не се прави достатъчно за децата в Лясковец, а
все трябва да ходят на страни в другите градове!!! Но... другото е жалка история дори няма да я
продължа в този текст. От тогава отклонявам всякакво предложение в тази посока!
Практикувам сам. Нежелая да ме занимават и да търпя капризите на всекиго!... и
всички. А и се навъдиха твърде много „разбиращи“ йога. Посетили няколко часа
вече могат и разбират от упражненията, без да ОСЪЗнаят, че ЙОГА е Вътрешен съюз
и начин на Живот, а не гимнастика или парадиране на по кафе! Но както и да Е!...
После през годините са ме
питали не веднъж как съм успял да се съхраня и да не се побъркам практикувайки
Йога, защото имало вече много такива „мръднали“ от много възвишени практики...дори
„познавам“ някой от тях, водиха ги в лудници, натъпкаха ги с транквиланти и
депресанти и какво постигнаха. Объркаха им пътя!!! Винаги им отговарям, че аз
не прескачам стъпала и не се напъвам излишно да постигам каквито и да било
„възвишени“ резултати... с които да изпъквам и привличам аудитория с тях. Не!
Опазил ме Бог. И да,опазва ме виждайки, че се старая! Но видях, че само когато
аз направя крачка напред получавам парче от знанието. Бездействайки нищо с нищо
не ми се получава...
Няма да разтеглям локумите си
тук относно Йога и моята практика, но преминах през Крия Йога на Бабаджи, през
Бхакти йога и Йога на Щастието, както и Йога на Силата - ФИТНЕСът и Йога на
Докосването – МАСАЖът, Йога на концентрацията - Тратака. Има моменти когато
правя повече Асани или Медитация, или повече ПранаЯМА, или повече Релаксирам,
но нямам ден без да не задействам частта си свързана с йога. Защото съм Му дал
обещание, че ще продължа до края на дните си. Това е като обет, който лесно се
дава, но много трудно се спазва... И не се интересувам от ничие одобрение или
благосклонност относно моят път... задръжте си мненията за себе си!
 |
Докато 2017-та година се чухме последно през пролетта като ми
спомена че работи върху третата си книга, но не ми каза какво е заглавието. Не
полюбопитствах, но му казах, че с нетърпение ще се радвам да излезе за да си я
закупя и да се видим за да ми я разпише, както направи с другите две. Тогава
чух последната си благословия „Хари Ом!“... 2018-та на 10.октомври не успях да
се свържа с него, защото телефона му, който имах и говорихме през годините
даваше, че има технически проблем и временно не можеше да бъде избран. Може и
така да е, а може и да са си го спрели хората за да не ги безпокоят излишно,
ако той е пожелал така да остане насаме с близките си накрая...
И съвсем наскоро видях в публикация
във фейсбук някои оповести, че е починал. За моя ЖАЛОСТ никога повече в този
живот няма да чуя неговата благословия „Хари Ом!“... Почивай в мир, Учителю! Ще
ми липсваш... много. Светлина по пътя ти! Благодаря ти сърдечно за всичко...
Христо от Лясковец – Христов!
 |
| 10.10.1932 - 25.05.2019 |
