Николай Райнов е художник и писател, живописец, график и декоратор... Нещо
повече – той е цяластна художествено-творческа личност, всестранно развит
творец, мислител и теоретик, от рода на ренесансовите универсални таланти.
Николай Иванов Райнов е роден на 1 януари 1889г. във
великотърновското село Кесарево(в мелиницата)на път за домът на баща му. Почива
в София на 2 май 1954 г.. 65-годишният му живот е изпълнен със задълбочено
душевно самообразование и образование и с уникално творческо излъчване. Надарен
с голям интелектуален, философски и художествено-творчески заряд и потенциал,
той се отдава на петгодишно вглъбено съзерцание в Софийската духовна
семинария(1908г.), следвайки съдбата и примера на Сирак Скитник. Учи философия
в Софийския университет (1911г.). Минава задължителен стаж като общински писар
в Провадия (1911 – 1912г.). Взема участие в Балканската война като човеколюбив
санитар. Предприема екзотерично пътуване към духовните и археологичните
хоризонти на Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция, Италия (1914 –
1915г.). Става военен кореспондент на македонския фронт през Първата световна
война (1915 – 1917г.). Завършва Художествено-индустриалното училище в София
(1919г.). Потапя се в огромното световно културно наследство като главен
библиотекар на богатата Пловдивска народна библотека (1922-1927г.), където
написва първите си научни изкуствоведски трудове. Командирован в Париж в
периода 1925-1927г., общува с европейската култура. Хабилитира се за
професор в Софийската художествена академия (1927-1950 г.). Десетилетия
работи като академик в Института по изкуствознание при БАН (1945-1954г.).
