Преди две години преподавах йога
в Начално училище „Никола Козлев”, защото ме поканиха. Учителката която ме покани е ходила първо при
моят приятел, но той я препратил при мен, защото аз имам доста познания по йога
и съм действаш в нея/не приказвам само/. Съгласих се, защото наистина искам да
го правя за децата, а не само да казват, че нищо не се прави за тях. Срещнах се
с директорката на училището по нейно настояване за да и разкажа за йога повече,
защото е чувала, но нищо повече.
Започнах да преподавам йога на
децата от всички класове от начало след училище, но домакинката се оказа „по-голяма
директорка” и настояваше да се прекрати моето посещение по това време и да
измислим друго време. На самите занимания започнаха да идват и много учители и
това не ми харесваше, защото уж беше за деца, а другите по между другото да
минат и те. Не казах нищо. Сменихме и посещението и го направихме веднага като
свършат основните занимания преди обед един час йога и отново на училище.
Направих го, както е в Индия се преподава, но взе да ме дразни нещо. Парите,
които се даваха, се даваха от децата/т.е. от родителите им/, а не както
говорехме от начало от друго място. Така и не стана. Веднага усетих някаква
неприязън към това и от другия път отмених плащането на тия пари. Един лев, но
и той не е малко, когато човек го няма особено в излишък. Махнах го, но децата
започнаха да намаляват. Отначало се събраха 20 деца плюс още няколко учители,
но колкото повече минаваха месеците станаха 5-6. Оказа се, че има нещо, което
ми е убягнало и го разбрах по-късно. Ние започнахме през есента и цяла зима 6
месеца аз преподавах йога, но се стопли времето и сякаш децата изгубиха желание
да стоят в този салон-затворени вътре. Един ден, когато отидох и никой не дойде
на тренировка, разбрах, че това е края на заниманието ми тук. Но и никой не си
направи труда да ми каже.
Отказах се да давам повече часове
по йога, защото разбрах, каква е истината за случая. Учителката, която ме
покани, децата я имат за тиранин и понеже тя ме е довела децата споделили с
друга учителка, че може и аз да съм такъв като нея. Когато вече бяха минали
няколко месеца това вече не ме интересуваше, но ми стана неприятно, че децата
не бяха виновни за това, а накрая те си тръгнаха, защото виждат тиранина заедно
с тях да прави йога. И аз, какво можех да направя в случая, освен да спра да си
давам труда на вятъра.
Исках през годините да преподавам
йога на деца и възрастни но срещнах разни „политически” спънки от страна на
директори на училища, читалище и т.н. Единствено съм преподавал качествено йога
във фитнес залата в града където бях инструктор 2004г. Всеки мой клиент
получаваше: внимание, загрявка, обяснение, тренировка, йога за разстягане/стречинг/,
заключителна част и масаж, ако желаеше или имаше време/но това е друга тема/.
След известно време говорих с кметицата на града, но тя каза, че като минат
изборите ще се направи нещо по въпроса. Е изборите минаха и от тях мина цяла
година, все едно нищо не съм казвал за йога. Само обещания!!! Питах се, защо
всичко в тая държава е на някаква кампания и само когато някой има изгода от
някого тогава ще се намери начин да стане.
И понеже все се говори, че нищо
не се прави за децата в този град или страна ще кажа: Не е вярно, но подхода и
мотива на „по-големите” е сбъркан и
понеже не разбират управляващите от тая материя е по-лесно да я няма и да не се зачита за нищо. Съжалявам за
поредното неразбиране на нещата. Но това не значи, че пък аз съм се отказал и
вече 12 години с такова постоянство практикувам йога и движение сред природата.
