Днес станах свидетел на нещо
много нелепо за мен.
.jpg) |
| парещи сълзи |
Срещнах чичото/в пощата/ на едно
момиче, което харесвах, когато тренирах бойни изкуства като ученик и останах
втрещен. От начало не му обърнах внимание освен, че го поздравих, но после той
като се върна, го попитах, какво става с него. Той ми разказа как са го
съкратили като мръсно куче от БТК, после са го пратили на борсата, и как по някаква
оперативна програма от европейския фонд, са ги назначили като чистачи на тротоарите.
Как от човек, който даваше мило и драго/защото тогава работеше/ за момичето
което харесвах, сега е в „мижаво състояние” и изпаднал в немилост да следи
обявите за работа всеки ден, за да съществува.
За първи път го погледнах от
страната на човек, който прави това, което обича, и се чудех, как може човек
като него да няма нито едно хоби и да не се е ориентирал по някакъв начин да
създаде нещо, за да не се подиграва никой с него и да не е зависим от никого.
Темата приключи от само себе си в мига в който спрях да го питам, „какво става
с него”. Не пожелах да го питам повече нищо и той се оттегли като човек, който
е в поставен и пречупен със сломена душа. Докато чаках моя приятел ми се
насълзиха очите и се питах, защо има такава несправедливост или може би това му е урока, не зная със
сигурност.
За много кратко време се върна
онова чувство на желание да действам още по-силно и смело, към моята мечта да
създавам, както текстове за книгите ми, така и другите неща свързани с това.
Явно всичко е свързано в моя свят със словото и неговата магия се превъплащава
както в маслото, така и във виното, романите, и масажите ми/както на душата,
така и на тялото/.
Сега докато пиша този материал,
се питам, защо хората чакат пътеводната светлина и искат някой да ги води и
дава работа, а не могат да си я създадат сами и да наемат хора те самите? Да не
му се налага да чува, че е уволнен, че ще остане без пари или, че някоя си
Борса по труда ще му определи, колко да му дава, като втора категория/сякаш/
човек. Това е много брутална ситуация, погледната от очите ми и не описана с
ругатните, с който бих си послужил към институциите и хората докарващи други
хора до просешка тояга. Според баща ми и аз съм беден, но нека да видим, дали е прав и дали ще може да се извини, за
думите си, защото и според него в България не може да се печели от писане на
някакви си думи. Да но той няма от къде да знае, че думите на Христо отЛясковец достигат до най-дълбоките дълбини на хората и те търсят думите, материалите,
книгите и моите услуги всеки ден.
Моля ви хора, не се отказвай те
да мечтаете и търсите варианти за развитие.
