С аромат на какао: Днес сутринта
в гората, както си вървяхме с моя приятел, изведнъж ми замириса на какао.
Попитах го дали долавя тази миризма и той сподели, че я усеща много осезаемо. А
изведнъж той каза, че пред нас има заек и той взе да бяга. Изведнъж се сетих
дали не сме развалили седянката на заека. Малко шеговито стана положението, но
ние не спряхме да се оглеждаме и вървейки, по нататък ни замириса на билки,
което беше по-нормално. Продължих да се питам от къде дойде тази миризма на
какао сякаш някой снимаше природна реклама за случая и се получи някакъв
уникален чаромат. Странно но факт. Въпреки, че днес денят контрастираше с
аромати и те сякаш бяха на сектори и ние през няколко крачки ги долавяхме.
Отново разходката беше както обикновено,
но както винаги има различия в налягането, във въздуха, облаците и т.н. Харесва
ми, че всеки ден говорим за нещата от
живота и един друг придаваме опитността си и научаваме нещо ново и предаваме
опитността си по трасето. Мисля, че това е достоен маршрут за всеки бъдещ човек когато върви по това
трасе. Както едно време когато бях малък и гледах филмите с бойни сцени, когато
се обучаваха тези герой, който искаха да победят други, но докато се учеха се
вслушваха в природата, паметниците на древните войни. Нека не забравяме, че
това е „Боянския лес” и той е пропит с история от Римската империя, и всички Български
царства, защото нашия град е част от Българската история. Не знам да ли им е
миришело на какао тогава, но днес сякаш това беше напълно нормално и за пореден
път нямахме разумно обяснение на това събитие, но тук ситуацията е лишена от
логика.
