За пореден път тръгнахме с моя
приятел по пътя по, който вървим от
деца. На няколко пъти се опита да превали, но ние не се отказахме да вървим
пеша.
През целия път говорехме за
ефекта на махалото: когато си от едната страна/залитнал/ гледаш към другата/и
смяташ, че тя е по-хубава за теб/, а когато си в другата е обратно. Единствено
в „кота 0”/т.е. баланса/ си всеобхватен и самодостатъчен. Вървейки по пътя той
съзря то далече два лева на земята. Наведе се
да ги вземе с думите: „Когато тръгвах от дома исках да запаля свещи за
здраве на своите близки , но не знаех дали ще ми стигнат парите. Ето сега вече
имам достатъчно.” Да не забравяме, че днес е Велик ден/неделя/и дали не стават
чудеса? Е сигурно, ако човек не вярва в тях, наистина няма и да ги има. А за
нас то чудеса има всеки ден.
Когато влязохме в манастира той
запали свещите за своите близки, а аз за майка и жената която притежава сърцето
ми и той пусна двата лева в „божествената касичка”/Дай за да ти се даде/. В
манастира се засякохме с жената за която пиша в книгите си Клиент №1/опасна близост/ и се поздравихме само. След това взехме светена вода в шишенца и
продължихме по пътя си до края на нашия маршрут. Докато си вървяхме продължихме
да говорим за законите на личностното благополучие: „Ако ти не си изпълнен,
препълнен, и изобилен от вътре, какво ще дадеш и на кого, че ще имаш претенции
и да искаш нещо в замяна/на твоето нищо/.” Отбихме се да облекчим бъбреците си,
а той съзря един дървен кръст в гората, който си беше забит сякаш маркираше
мястото.
Раззеленяването на дърветата по
много прекрасен начин допълваше пейзажа и фона на нашия живот. А като се има в
предвид, че зеления цвят в природата
съответства с цвета на нашето сърце/сърдечната чакра/ от което зависи живота
ни, ние го търсим всеки ден. Тук не говорим за път извървян с разум, а със
сърце. През годините сме говорили за какво ли не, но вече твърдо споменаваме,
че: духовния живот и материалното благополучие
си стиснаха ръцете в наше лице. За пореден път в живота се срещат,
събират и раздават за да има движение, защото всичко тече и се видоизменя и кои
сме ние, че да спираме „с прегради” изобилието. Ето така се е родила и златната среда и всичко е намерило своето място и път. И тъкмо когато си мислехме, че
няма какво вече да ни се случи по пътя на завоя пред манастира/след като вече
се връщахме/ видяхме как една мацка беше коленичила пред /може би/ приятеля си
и му оправяше панталона и вързанките на обувките. Този момент наистина беше
много силен и същевременно обикновен.
Нямало чудеса? Къде сам къде с
него/моя приятел/ прокарваме в мислите си златната среда, която не е нищо
повече от здраво съединяване на нашата
богата душевност материалното изобилие.
Готов ли си да изживееш всичко това? Защото само, ако си готов и нямаш бариери, който сам да си слагаш можеш да изживееш всичко онова, което наистина искаш. Другото просто няма да ти се случи. Защото ние имаме физическо присъствие и духовна същност.
Това е!
