Да скъсаш с някого, да се разделиш, да му биеш шута, да
сложиш чертата, да напуснеш цирка, да спреш филма и всякакви други определения
са синоними на едно от най-големите изкуства в любовта. Защото е точно толкова
сложно майсторство да започнеш една връзка, колкото и да сложиш кадифените
ръкавици, за да й направиш прецизна дисекция, завършваща със сигурна смърт.
Тъкмо „слагам
година“ от как след като изригнах във втория ден от новата 2016г.(тази година),
приключих тази шибана „връзка“ с тази жена на всякакво физическо ниво. Въпреки
това ми се налага да я виждам тук-там по улиците, и най-вероятно и на нея и се
налага „да ме вижда“... Приключих с това.
За грозния край, с които ще я
помня. Даде достатъчно за да я помня с лошо и с из-губенето ми времето... Кога
ще пием за провала,бих те попитал само? Не ми желай да съм щастлив..повече,
защото съм. Не ме целувай спри, не ме поглеждай дори... обичах те, но пътя ми с
теб не води никъде...
Възлагах за първи път планове
„за бъдещето“ с теб но се оказа друго. Тая обремененост, която си получила с
времето от всички, които са те тъпкали, да ми я проектираш, просто нямаше как
да продължи... Видях как с първите публикации на заглавието на историята
„Женена за един!Спяща с други!“, колко хора се припознаха, изпитаха неудобство,а
ти дори не знаеше за него, а и нямаше нужда. Не си била достойна да
знаеш-въпреки това е посветена книгата на теб. Защото все ме питат на кого
посвещавам творбите си?! Човекът ограбил и излъгал любовта ми! С написаното не
отмъщавам на никого, защото не можа да завладееш сърцето ми, като ми губеше
времето по два часа седмично... И не можа да оцениш едно нещо, че не този, който идва при теб, когато няма къде да отиде е важното, а този, който идва при теб дори когато има много места, където го чакат, но ти не знаеш за тях!
Но това е роман, с който ще те
помня цял живот с лошо... Беше ми достатъчно горчиво да слушам, „за времето“
дали ще вали или не или за някакви книги и т.н... за това издавам я, и нямам
никакви претенции както към времето, което съобщават всеки ден по новините и ти
го слушаш, както и към чувствата си към теб, който достойно потъпка и не можа
да преглътнеш хапката. Кога ще пием за провала...те питам?! За да не се
задавиш!
На най-лошия си враг не
пожелавам да вижда гърба на човека когото „уж обича“, всеки път след
телефонното обаждане на таксито с което се прибираше... Не му пожелавам да вижда
страхът в очите ти който се четеше, оглеждайки се всеки път да не те види някой
и да докладва къде може би си ходила т.н.... имах чувството по едно време, че срастването ми с теб „ме превръщаше в
престъпник“, да се крия, да се държа с теб като с непозната...на „публични
места“... това каква любов може да е по
дяволите... като е незаконна! Или може би: „трябваше
да преосмисля, че един мъж може да бъде простак, или джентълмен...с теб,но всичко
зависеше от това дали срещу него стои к*рва(та), или дама(та)!!!“
А ти от кои си?!
И когато се пропука всичко се
оказа, че трябва да се извинявам за няма нищо, да се моля за любов, да прося
внимание, което мога да си купя с пари и от други... за това не съм „ти“ казвал
кого и какво познавам в хората...преди теб. Няма нужда, защото не си била
достойна да знаеш. Прецених, че не може да ти се има доверие... и те изолирах
от информацията си... за хиляди неща! И да знаеш, че от всичките прокълнати
любови, за които съм чел „нашата“ се нарежда близко до тях. Далеч не значи, че
като съм ти „се молил“, съм бил просяк, но никой няма да ми казва какво да
правя... какво ще работя, за какво ще живея, какво ще харча и в коя държава ще
ходя... и при кого. Недостойна си-знаеш си го! Издавам тая „книга“ и изчиствам
кеш-паметта си от теб и спомена за теб ще бъде заличен завинаги...
И все пак Благодаря за
изгубеното време, Гергано!
...За да излизам с друга значи не си ме канила достатъчно на срещи(защото те беше страх),да лягам в леглото на друга значи в твоето ми е било твърде студено и скучно(не е като моето),за да обичам друга значи не си ми показвала достатъчно искрена топлина в любовта си, която се оказа пародия. Но не те съдя, защото „само толкова можеш“...
