Щом имам късмет да съм Тук и Сега, и да съм Различен, то
нямам нужда да се променям заради нещо!
Личния ми лекар ме заведе в домът на друг Доктор-зъболекар с
цел масаж. Тъкмо бяхме направили 4 сеанса всеки ден и нещеш ли докато работех
направих една асоциация, която до този момент никога не бях я
разбирал-разтълкувал и т.н.:
Преди 8 години в Салон Флоранс-Лясковец бях обявил, че всяка
сряда правя безплатни масажи. Въпреки това хората „ме обвиниха“, че съм луд и
кой в тогавашното време „прави“ неща без пари въпреки, че е безплатно те
коментираха “цената” и „не искаха да я плащат“ за
масажите ми, защото имало уловка „все някъде“. Хем така, хем така! Нямат
угодия.
Тогава при мен дойде, жена която имала нужда от серия масажи,
но нямала такава възможност да си го позволи. Една билкарка от Горна Оряховица
я насочила към мен и да си направи няколко сеанса. Освен това да и се изравни
енергетиката в организма, понеже била занижена. Така тя дойде при мен. Разказа
каквото пожела и започнахме. И въпреки, че масажите ми бяха безплатни с цел
популяризирането на масажа в региона от моя страна, тя носеше бонбони-лукчета.
Тогава абсолютно не обърнах внимание (но днес вече „обърнах“), защо при
условие, че аз не искам нищо-освен да ДАМ, тя все пак носи... Така един ден тя
дойде и каза, че сме постигнали резултата и приключваме на този етап с
процедурите. Благодари ми и... дълги години дори не ни се пресичаха пътищата...
След много време вече я видях 3-4 пъти.
Обаче следата, която оставиха лукчетата се „насложиха“ в/у
онази от моето детство, което ми припомни много бързо ние като суровакахме 1984-85г.
Баба Ненка (майката на Дядо Христо на когото съм кръстен), ни даваше
най-сладките лукчета на света.
Та докато правих масаж се запитах дали това не е било някакво
посление от моята пра-баба Ненка, която беше обвита в мистерия за мен и
отключваща се чак сега, чрез тази ситуация. Едва след 8-9 години успявам да
разшифровам посланието ѝ с лукчетата. Тази
безкористност и сладост на бонбочето Лукче, което е давала пра-баба го е
зареждала с любов, защото все пак е родила 6 живи деца и едно починало. А дядо
ми е част от живите. Добре, че през 20016г нещо „ме накара“ да направя
„родословно“ дърво за проекта по който работя „Дървото на живота“, че да
попитам тогава живата дъщеря на Баба Ненка-сестра на дядо, за майка ѝ. Каква е
била, с какво се е занимавала? И не бе просто паднала от някъде...защото на мен
никой нищо не си направи труда да ми каже за нея. Може би, защото когато са
видели, че на 11години съм започнал да „проявявам“ своята различност а от 14 до
16-сет вече бях започнал да се интересувам пряко от Масажите. Кой знае?!
Та
дъщеря ѝ баба Петрана ме попита дали наистина не знам с какво се е занимавала и
как така не знам?!! Беше изненадана, че аз съм проявил наследството ѝ, а дори
не знам за него... Дълги години съм се чудел, как така в родът ми ако няма
масажист, чакръкчия, билкар, аз съм такъв и много повече. Но явно когато съм
започнал да „проявявам симптомите“ на така нареченото любопитство по
покълващото в мен призвание да Докосвам хората чрез масажът, са разбрали родата
ми и сякаш станаха гроб по темата. Отричаха това с което искам да се занимавам,
не зачитаха стремежите ми, омаловажаваха ги, не искаха да се примирят... искаха
да „ме правят“ полицай или военен... понеже баща ми бе някога полицай, а чичо
ми някога военен... Но не, ако бях приел всичко това сега нямаше да вървя по
моя си път, нищо, че е „достатъчно трънлив“. Той е този, в който съм искал да вървя.
И тогава дъщеря ѝ по телефона когато се чухме ми разказа в 50минутен разговор,
че майка ѝ била доста известен чакръкчия и хора от различни краища на света са
идвали при нея...(ти да видиш ново 20-сет). Помагала да заченат жените, както и
е „премахвала“ не добре дошлите бебета на тоя свят-може би „случайно“...Слушах
внимателно, какво говори но когато взе да се повтаря я помолих да се
разделим... Пожелах и всичко добро и след време научих, че бе починала. Ами ако
и тази информация не бях „изкопчил“ от нея, дали все още щях да се терзая
относно от къде идва всичко това...Кой знае. И как тогава моя племенник би
знаел, това ако един ден би поискал да знае нещо по темата...
Тогава
се замислих: Господи, защо така трябваше да скрият или да премълчат историята
на тази велика жена баба Ненка... а аз през три поколения да се родя и да върна
това отново „от нищото“ в родът ни... И защо да не би да са имали „другите“
други планове за мен, че да са искали да не знам или да не виждам следата...ѝ
само, че след 9 години аз още не я бях видял Въпросна следа, а тя сама направи
невидим паралел в умът ми...чрез лукчетата, че да я видя.
Та
тогава явно съм получил още едно послание от пра-баба си без да разбера и сякаш
сега чета чрез невидимия си паралел някакво толкова старо - но всъщност ново
писмо изгубено във времето, което съвсем недвусмислено си дойде у дома при мен
въпреки, че нямаше клеймо и марка. Но знаех, че е за мен, защото никога през
годините не чух някой да споменава от всички „други наградени“ с лукчета от пра-баба Ненка, че е толкова
важно за тях... А, малките знаци не се „отразяват“ дълбоко в ириса и не оставят
следи в сърцата на друг освен в този, за когото е!
И ето
на онази жена, на която съм помогнал с масажите преди 9 години ми донесе
лукчета. Добре де, сега и по лукчетата ли „трябва“ да разбирам кой какво
послание ми носи...Тогава явно съм „бил зелен“ и не съм разбирал посланията и
знаците така през 2008г. Но сега явно когато отивам към 40-сетте си години от
моя живот все повече съм започнал да създавам чисто нови „връзки“ в съзнанието
си, които осъществяват своя трансфер през времето и пространството... към мен. И
ако е оставила послание пра-баба от онази отминала Епоха, то защо чак сега то
дойде при мен???...чрез правене на масаж на точно тази докторка, като ми
припомня колоборацията от: лукчета-
послание- от пра-баба- масажи-докторка- жената с лукчетата и т.н. ...
Явно
открих още една следа, която ме върна към спомена, който така или иначе
избрах... или вече не знам, аз ли избирам или мен ме избират. Направо вече не
знам, кое как става?! Любовта за пореден път заля площта която е в мое лице...
и как да не съм различен, как да не наблюдавам?!
