Когато Влезе в църквата и се запъти към
изповедалнята, седна на столчето и зачака сърцето и да спре да препуска толкова
бясно...както поведението и през живота.
“Oтче, искам да се изповядам.”
“Какво те води насам,
дъще? Не си идвала много време!”
“Животът, отче. Животът!”
“Със
сигурност Бог ще се радва да чуе
гласът ти, след толкова време, защото само истината може те направи щастлива-както
винаги.”
“Подозирам, че вашия глас отче, много прилича на мъжа,
който обичам, а не мога да имам.”
Тя нямаше как да знае,
че приликите са за това, да правят връзки в мозъка ни.Също така нямаше как да
знае, че той е на „свободна практика“ като пастор. Но решетката, която ги делеше и
облеклото на пастор го правеше коренно друг за пред света.
„Искам го. Желая го всеки миг. Сякаш съм
обсебена от него. Някакъв особен аромат се излъчва от него, но не знам какво е
това. Подлудяваме. Нямам обяснение. На моменти се чувствам като заблудена „овца“
въпреки, че съм лъвица, в очите на хората. Не знам, какво правя. Губя контрол
над себе си, отче.“
„И дъските за гладене, дъще са сърфове, които са изневерили на мечтите си и
са започнали „нормална работа“.“
„Да, отче така е! Чувствам се понякога
сякаш „господарят ми“ се държи зле с мен, като че ли съм прислуга. И въпреки,
че не съм, пак се чувствам така години наред.“
„В този живот дъще, ще откриеш ли всички
отговори на въпросите си, ако не правиш нищо?“
„Искам, отче. Много искам да намеря
нужните ми така отговори за да заживея нормален живот... Но как, продължавам да
се питам? Всеки път, когато
замълча, всъщност казвам, че... не мога без секс.“
"Мисля, че знаеш дъще,
че има два варианта: теб или те ценят или те използват. Това се нарича
взаимност. Ти към тях, те към теб. Няма, как някой да иска от теб да си
безупречна, след като повечето мъже мислят с другия вариант на образованието
над раменете си, което понякога им служи за глава, но не могат да си го
признаят, защото „егото им“ ще бъде сериозно разклатено. А и е важно за теб, че
си се научила да се справяш в живота „сама“, защото си забелязала, че винаги
когато имаш нужда от някого или нещо, то или го няма или „изчезва“ от теб поради първата трудност...
Затова си сама и гледаш напред докато не намериш не мишката за да го сграбчиш,
а лъва с който да бъдеш, себе си. Силния е не този, който те кара да се
чувстваш жалка, а силата се състои в това, ако ти искаш да „полетиш“ той просто
да те вдигне по-високо от земята и да ти помогне да имаш повече простор за
крилата си, без да те чака да се върнеш. Ти ако сметнеш, че искаш и е редно, би
го сторила, както за себе си, така и за него... и тогава можеш да създаваш
семейство. А до тогава би искала да летиш, но без „тежести“ по краката, които
те теглят към земята.“
„Моралното ми превъзходство се стопява за
секунди, когато...“
„Да, дъще, продължи.Слушам те...“
„Когато бях още ученичка. Тогава сънувах
разни еротични неща и си навлякох гнева на родителите си. А се оказа, че с това
са иска ли само да ме сплашат да не си „играя“ с вагината си, защото това било „опасно“.
Но аз въпреки това си играех, докато не стигнах до мига, в който мой „приятел“
ме хвана и ми предостави играчка с вибрация. Нарече го услуга, но след време си
я взе. Тогава ме чука като животно и
бяхме толкова немощни, че едва станахме два дни от леглото. А аз бях излъгала,
че съм на екскурзия с класа ми... Това, че родителите ми са спрели да се обичат
и да се чукат, след като съм се родила, аз каква вина имам. Изпадна ли са и двамата
едновременно „в депресия“, отчуждили се и това ме е лишило от времето през което да разбера, какво е любовта за
тях. Как да я усетя, след като тя не съществуваше в къщи. Беше отдавна
изгорял въглен залят с вода, след пикник в гората. Много време се чудех, защо толкова „ме пазеха“ от онова нещо в гащите
ми... уж не бяха религиозни фанатици, че да „ми я запечатат“, но като разбраха,
какво правя ме гледаха подозрително всеки път когато се събирахме на вечеря. Не
знаех, че има долна граница за опознаването на оргазма, дори и ако не съм спала
с мъж. На това дори гледали по-лошо от
колкото ако съм била загубила девствеността си „случайно“. Оргазма в къщи бил
непозната зона по наследство. И щом никой „не го познава“ значи, той не
съществува, а още по-малко аз да съм се докоснала до него. До този миг мислех,
че всичко е идеално в къщи, но то е било само фарс за пред мен. Идилия, която
се е „клатела“ толкова силно и е чакала само да порасна и да се срути, както
моралът ми, който се изпари според родителите ми. И какво да правя аз, чувствах
се истински уплашена за дето се „докоснах“ до оргазма чрез клитора си, а после
и вагината си. Образуваха ми страх, който и до днес ме мъчи, когато посегна към
клитора си, за да го докосна. Но пък се радвам, че не намразих мъжкото
докосване, особено когато някои от тях знаят как да го направят. И то както
трябва! Тялото ми се влива и прелива в океани от сладост и разтапяне, но също
така бушуват урагани в душата ми, които я раздират, понякога.“
„Когато Бог те избута до ръба на трудностите, вярвай в Него, защото тогава могат
да се случат две неща: или ще те хване, за да не паднеш, или ще те научи да
летиш.“
„Сигурно е така, но аз много често слушах
заплахи от страна на майка ми, че ако майка й е била жива сега хубаво е щяла
„да ме подреди“ и никога нямало да й създавам такива „грижи“. Тя щяла да „ме
пречупи“ и да ми даде урок за цял живот. Но аз не съм сигурна, че това също ще
помогне. Когато желанието ми извира от вътре отче, всичко друго е ограничаване
на порива, който иска да му се отдам. И виждате ли, отче най-интересното, е че
няма да ми се карат за това, че са ме чукали много момчета, но щом аз си
доставям удоволствие, това се превръща в парадигма. Нямала съм това право!
Както да се докосвам там, така и „свободно“
да споделям на масата по време на вечеря за своето удоволствие, което съм си „причинила“
сама и толкова лековерно съм прегърнала. А те понеже родителите ми се били
лишили от хиляди оргазми „заради мен“, аз трябва да бъда пречупена, защото
„моето лишение“ ме очаква там някъде според тях... Колко странно ми се вижда
всичко, не мислите ли отче?“
„Не дъще, всичко си има обяснение. Не знам с точност, какво си преживяла,
защото ти разказваш от части различни пасажи от живота си, всеки път когато
дойдеш при мен. Но знам едно. Няма човек на тази земя или която и да е било
друга подобна, да може да те съди и обвинява, че си лоша или мръсна. И ако
случайно го стори някой, то той прикрива себе си зад думите си на обвинител, за
да не бъде обвинен от някой друг.“
„Обичам го. Знаете ли, отче, че в една
книга, която ми попадна наскоро от един млад и талантлив автор, който твори в
другия край на света, разказваше една история за началото и „края“ на една „мобилна любов“. „Женена за един!Спяща с други!“,
е книга за любов която той изпитвал към една женена жена, която го наранила
много. А си мислих, че само мъжете нараняват жените, а тя му важничила през
цялото време докато му замазвала очите с два часа секс, и се правила на "силна".
Но дефакто с това му натяквала, че му била казала още от самото начало. Можела само
това да предложи. А мен ме е страх да се впусна в любовта, защото не искам да
изживея същото само, че от обратната страна. Автора е направил така, че в началото
на книгата си описва краят на „връзката им“ ако може да се нарече „връзка“ да
се виждаш с някого два часа върху чаршафите, и колкото повече отиваш към края
на книгата, се доближаваш до искрата на любовта, която се е била зародила между
тяхното начало... Интересен подход е използвал и книгата е великолепно четиво
за всички, които искат да знаят не какво е преживял, а какво не е успял, като
се е подвел по тази мобилна следа. Обаче обходен път не е имало!“
„Не, че нямаш чувства, просто си намалила звука им, и се държиш сякаш
апарата, който ги
излъчва е счупен. А той не е. Запомни, дъще не хората, които са до теб, когато си на върха, са
твои приятели, а тези, които не те изоставят, дори когато се чувстваш в собственото
си емоционално дъно. Не се превръщай в „брокер на данни“, ако няма да ги
ползваш в твоя полза. Любовта в този й вариант е жива манипулация, за да могат
хора по-лесно да стигат до чаршафите и секса, а не до сърцата си. Всички бързат
за някъде, но в повечето случаи са без цел и посока. И така се „създават“ много
премълчани истини. Трудно заставаш с авторитета си и и устояваш позицията си.
Но ако не стане по тяхната, просто заемаш
неприлична поза и всичко ти е простено и подарено!“
„Тогава отче, какво да правя? От участник
в живота си се превърнах в далечен наблюдател. Животът ми е в ремонт, а
работниците все закъсняват за работа, и нищо не мога да поправят в срок. Не
мога да върна миналото си, не мога и да го променя, а и да ви кажа, бих искала
само да имам силата да издържа още една среща с него. Да мога да говоря с него,
да се чукаме като животни, диво и с викове, а после ако иска „дявола“ може да
ми взема душата!“
„За човек говорят лошо тези, които са по-зле от него! Тези които са
по-добре, са заети да се радват на живота си, дъще! Хубаво
да искаш да бъдеш мъдра, но спирай и поглеждай от време на време, дали не
ставаш смешна, като „раздаваш“ съвети за щяло и нещяло!“
„Как не
мога да намеря
такъв мъж какъвто е автора на тази книга. Да чака
жената на сърцето си, а не да спи с всяка попаднала му „в ръцете“, защото една
от професиите му е свързана с телата на много жени... но той никога не търсел
изгода от това. Дисциплиниран е, мисловната му хигиена не е „заразена“, само в
мисли за секс или оргии. Животът му е интересен, но той го държи в мистерия и
не допуска всички да виждат, какво е постигнал с потенциала си. Може да обича и
да се раздава, защото знае много добре, какво е да живееш без любов. Но не тази
заради, която ме търсят мен. А онази която кара пулса да се ускорява, а краката
да се подкосяват. Когато нямах нито пари, нито самочувствие бях никоя, но
когато промених няколко неща в себе си и разбрах, че с моята „пирамида“ мога да променя много неща и да извадя голяма
изгода, просто го направих. Не съм го мислила много - много. Гладът е по-силен от
това да мислиш, че си много морален или че престъпваш „някакви закони“ морални
или догматични... В тоя псевдо съд, в който живеят повечето хора е важно ти самия да не сядаш на подсадимата
скамейка, за да не „позволяваш“ на никого да те съди. И понеже аз го правя явно
и нагло, а повечето се крият като „паразити“ да не ги видят „половинките им“...
Заради това аз не търся половинки или половинчатости, а търся една цяла
единица, която да ме приема такава каквато съм, без ни най-малко да иска да ме
манипулира да се променям заради нещо или да ме иска „само за себе си“, след
като съм видимо негова. Усетя ли синджирите да дрънчат по
пода, когато някой ме мисли за толкова наивна и не допуска да се запита „тя
защо е с мен“, значи ме е загубил въпреки гърбовете ни да са долепени един до
друг в спалнята. Клетките, който предлагат повечето мъже са с различни нюанси,
но не се заключват. Изглежда, че можеш да си тръгнеш винаги когато пожелаеш, но
все отлагаш да го сториш, къде заради детето в теб, на което все прощаваш
поради липса на „друга перспектива“, къде ако имаш наистина дете и се страхуваш
и за него/нея. А и ако допълнително те стресира „половинката ти“ и те прави на
подлога и не се налага дори да си сложиш червило или лек грим сутрин за да си
ослепителна само за него, защото той е специален. То тогава за какво съм
му аз, за какво ми е той? Като ще е така
да я „караме натурално“, то по-добре да
нямаме срещи един с друг, да няма любовни отношения, а само делови, пък мъжете
да „изплезват“ език винаги когато ме видят... А жените им да се побъркват, че
не са като мен. Едно „скромно“ изкушение, което ги кара винаги да си спомнят за
мен дори и вечер когато заспят, спермата им да изтича в гащите, заради
ерекцията, която предизвиквам... в мислите им! Много е сложна тази парадигма,
отче и аз като една обикновена жена, се лутах дълго. Ходих на много прегледи,
на много лекари за да разбера, че нищо ми няма по принцип, освен, че имам само
едно желание „да достигам истински оргазъм“. Толкова ли много искам за себе си,
че се налагаше да преглъщам и подмятанията на хората, че съм била „лека жена“
или курва. По-добре "лека" в очите на някого, отколкото тежка и пуснала корени в
нечия клетка и да ме режат къс по къс всеки ден и да ме оформят като клечки за
зъби. На където и да се обърна все „остатъци“ и нищо задоволително... Тогава
защо „всички търсят“ някого когото да обичат без да знаят, че не са научени да
обичат себе си, а са видели в семействата си, че един удря по масата и става
така, както иска по светлата част на деня. Но вечер, когато иска да чука жена
си (онзи, който е чукал неправилно по масата), се оказва, че я боли я глава, или
внезапно и е дошъл цикъла... и все такива неща, които карат мъжа да посегне към
друга. Тогава „идвам“ аз, онази безсрамница, която обича да „ограбва сънищата“
и да ги превръща в реалност. Много е важно за един мъж да е с качествено
изпразнени топки и след това сит стомах, и ако няма да спи до мен може да си
ходи по пътя... тогава как няма да се връщат при мен, като знаят, че аз не
скимтя, не се тръшкам да ме возят в скъпите си коли или да ми купуват разни
прищевки. Аз си имам достойнство, което не е обвързано само с гащите ми.
Изпразвам ги, по някога им готвя и те си прекарват два часа, сякаш са в друг
свят. Повечето мъже, които „ме посещават“ са с мен от 20-сет години. Заедно се
променяхме, пораствахме (както се казва), опознавахме се и се търсим, защото аз
искам да живея достойно, а те да не им тежат топките, без да се налага да „се
молят“. Мъж трудно моли жена си достатъчно дълго за да я обезоръжи, а след това
да я чука, като че ли е бил на война години и не е бил с друга, защото я е „обичал“...
но се превърнал в заредено оръдие.“
„Няма гаранции, които да опаковат любовта в сигурен
пакет, дъще. Любовта е жива, свободна, не можеш да я завържеш или задържиш, да
напишеш точен научен доклад и да чакаш да те направи щастлив. Няма, как! Това
не става така. Който се заблуждава в това води „сляп“ живот и ако някой го
последва то той следва слепец!“
„Как да получа един ден по пощата
документите си за развод, след като аз никога не съм имала разрешение за брак с
някого, отче? Как? Като слизам от самолета, качвам се в колата и направо в
хотела. Свършвам си „услугата“, за която съм тук в повечето пъти съм обременена
от проблемите на клиентите си, както и от това, че не могат „да го вдигат“, но
пък добре си плащат за това, аз да се постарая да не разбира никой. Искат ме,
да съм до тях в много важни моменти от живота им, когато са на срещи, когато се
развеждат, но вече станаха стотици, а аз съм една. Започнах да ги „изрязвам“
един по един и да ги карам да си търсят друга компания, но те вдигнаха залога и
взеха да предлагат направо 6-7 цифрени суми, само за да бъдат с мен, една нощ.
Това си е добро попадение за хора, които искат бързо да се изкачват „до върха“
и да гледат хората от високо, да не правят нищо и това да продължи „до края на
дните им“... но един ден се събуждат в болница от свръх доза, а други са се
сдобиват с етикет на палеца в една студена стая... И каква полза от пари, слава
и красота, като животът ти е свършил,
защото бързо искаш да живееш, а това изчерпва кредита ти на доверие към живота.
Да бъдат верни на себе си, съм ги учила стотици момичета, да не бързат, да не
се заливат с омраза една друга, да не си крадат мъжете, да не се лишават от
честта си и лоялността по между си, която се печели трудно в този необятен
свят. Тези, които ме послушат живеят и вървят по моите стъпки, бавно и имат
всичко, което и аз имам. Пари, екскурзии, храна, дрехи, жилище, кола, самолетни
билети, иконом, карти с много пари вътре и винаги пари в брой в колата и домът
ми...“
„Защо днес, дъще реши да споделиш всичко това? Нали не мислиш, че свършва
света с това, което си сторила. А и долавям някаква нетърпеливост относно
битовизмите ти... да се освободиш ли искаш, за да тръгнеш свободна на пътешествие по света!“
„Да, отче искам да тръгна, но толкова много
съм се сраснала с всичко, и мисля че наистина когато сърцето ми „спре“ тогава ще
си почина от всичко това.“
„Тогава, какво те спира, че не го сториш без да мислиш за другите. Не се ли чувстваш вече изгубена в собствените си граници, които
са се размили и не знаеш къде и кога да спреш или да намалиш темпото. Кой те
води, ако не ти, дъще? Кой ти дърпа конците, когато си сама, че така си
обезумяла от желанието си за свобода. Нали уж имаш всичко, но не разполагаш с
времето си, защото го продаваш твърде скъпо. Отдавна си се превърнала от проститутка,
в бизнес дама с натоварен график...“
Последва дълга пауза. Тя наведе глава и
се разплака...
(откъс от книгата "Женена за един!Спяща с други!", която излезе през 2016г.)
