"Искам не повече блага,а мъдрост да използвам по-добре онова,с
което вече съм Благо$ловен.И моля те,Боже,дай ми разбиране за да заема по
голямо място в сърцата на мойте събратя когато утре им дам повече от това което
им дадох днес"....
(една мъдрост,която контрастира в живота напослѐдък)
Днес на 28.11.2016г. се
оказах на 36 години. Време през което получих много Дарове, както и „загубих“
много неща. Но не съжалявам за нито един отминал ден, през които съм минал
стъпвайки здраво на двата си крака, нищо че им „изглеждам“ вятърничав на
мнозина(което си е комплимент, защото наистина ползвам „облачни“ услуги) .
Тук ще си позволя да
вмъкна един цитат от книга, която „драскам“ вече повече от 6-7 месеца и глава
по глава я създавам: „Животът е
епическа одисея. Човек има сполучливи дни и не съвсем. Един път печелиш в него,
друг път губиш. Провалът и предателството са близнаци, които ти напомнят, че
когато седнеш на масата и започнеш да разказваш за своите „рани“, които ако не
са те белязали, то тогава що за живот си живял/а. Мнозина не биха искали да
седят на маса с теб, защото не си „чист/а“ за тях, но пък винаги ще има хора с
достатъчно рани, с които ще е приятно да вдигнеш тост, че сте живи и можете да
продължите напред. - "Женена за един!Спяща с други!"
Да всеки си има своите рани, както и гледна/„гладна“ точка. Но никой
наистина не знае почти нищо за мен, защото това не е важно(малко са намерилите
време да ме опознаят) и не говоря за себе си(защото е излишно)... Бих желал да
оставя следа, която да не е толкова, свързана какво съм мислел, а какво съм
направил и защо. Защото съм алтруист*. Мотивите ми са достатъчно чисти, по
време на създаване, на каквото и да било от мен. А, дали ще има хора седящи на
масата с мен ми е все тая... защото се нагледах на „обичащи ме“, на „приятели“ и на артисти. За това шлифера ми е с доста
кръпки, заради „раните“ и предателствата от тях. Все по-лесно зачерквам всичко, което не ми трябва и ми губи времето с
обещания или целувки. Няма нужда от истерия, а от история, която да мога да
разкажа след време... Днес ще бъда кратък, но с акцент върху тортата, която
е от Жанета. Хората си разбират от
работата и винаги държат на качеството като мен. Открих още една прилика с
тях-държат на точните пропорции в рецептата... Благодаря ви колектив. Не ви
познавам, но е по-важно да ви вкусвам работата...докато си пия кафето в
сладкарница „Жанета“.
...и за финал ще си пожелая само едно разтегливо понятие: Да съм Здрав и
Жив и все по-креативен и точен в преценките си,колкото и „дръзки“ да са те... за
да бъда дълги години съ-ТВОРЕЦ, черпещ знание от „Другата Страна“... и помагам на все повече хора от цял свят! Да пораждам и да отглеждам; да създавам без да
обсебвам; да действам без да обвързвам; да предвождам без да се разпореждам;
това е пътя на постигането...
