"Висините" и "Дъното" са трикове на Съзнанието!

Имам някакво такова чувство, че когато бях малък може и да не съм съзнавал, но сякаш детството ми беше колективно. Ето какво искам да кажа с това: имахме почти едни и същи колела, едни електронни игри(тетрис, Ну пагади и т.н.), разкървавени колене, замеряне с прашки, фунийки, водни пистолети, кукли, и много бягане насам-натам... А сега през последните години имам наблюдение, че децата израстват сами, скучно и сами, да не кажа недодялано. Прекалено рано им заявяват на „принцовете“ и "принцесите", че са „голяма работа“, защото родителите им „се имат за голяма работа“... И от тук започва едно осакатяване на нацията ни... “имáнето“ в пъти повече от други заблуждава хората, че всичко е наред. Защото после започва израстването на детето само на дивана. Наспало се, наяло се, и гледа зомбирано в тв-кутията... тази псевдо тишина, която пази сега и всичко е наред(сега в този миг) е пагубна за всички след само няколко години. Много бързо се проявяват такива детайли от некачественото отглеждане на децата през XX-XXIв.

Изключително неприятно е човек да разбере, че „е възпитан“ по някакъв калъп на страх от хорското мнение, на това, че трябва да приличаш на останалите, и ако недай си боже не си „калибрована бройка“(термин от ОТК), то веднага на секундата си отритнат, отлъчен или сочен с пръст... Защото това е много важно, но само за някои!

Да различните деца, също са деца... но с други интереси, не се поддават на зомбиране от кутии или хора... защото просто не ги вълнуват. Има много такива по тази земя, и те се наричат „свободни по дух“. Свободни за да творят, намерят себе си и своята ниша за да създават... Не чакат някой да им предостави „розово бъдеще“ с покорно сложен хомот. Когато родителите се сблъскат с този феномен изтръпват, защото си мислят, че децата им са недодялани или заблудени... но никога не признават пред себе си, че завиждат на децата си, че те са брутално откровени и до болка искрени, а те никога не са били с живота си. Това е новост за тях при условие, че са родени и израсли във време на „заглушена тишина“ и антените за заглушаване са били на мода...

Не можеш да спреш живота. Временно можеш да излееш кръвта на човека в земята, но когато тези деца вдигнат поглед към звездите „в очите“ на родителите си изглеждат „нередовни“,  или понеже стъпват по земята, трябва да си гледат все в краката, защото...са покорни!  Те не са възпитани така и всички друго, което е различно от тяхното не е добро или се опитват да го изкоренят и на негово място да бъде засаден страх от нещо друго...

Докога това ще е важен фактор. Докога тази шибана система ще казва на човек, кой е годен и кой не е... и според какви критерии... Ние не сме яйца за продаване на пазара, че да ни сортират, кой, как си иска и според... други направени и договорени избори, на сключващите сделката под масата. И защо все някой на някого трябва да е в „обсега“ за да бъде видян, забелязан или просто да го „вземат за мезе“... Пък ако си самостоятелна ярка единица, какво отчет ли трябва да даваш, а?....

Стигнал съм до това място в живота си, само защото нещо в мен ми е говорело, че заслужавам да бъда щастлив. Роден съм на този свят за да добавя нещо в него, да добавя хиляди стойности. Да дам най-доброто от това което е възможно чрез мен. Всяко нещо което съм преживял, всеки миг през, който съм минали, са били за да стигна до този момент, в който съм точно сега. Вече разбрах, че съм творец на своята съдба. Представям си всеки ден, какво мога да правя, в пъти повече, оттук нататък, след като имам тези знания...придобити през времето!
(Какво ще направя с мигът си, ли? Как ще се възползвам от него, ли? Никой друг не може да танцува моя танц. Да пее песента ми. Да напише моята история. Да напише моята книга. Това, което правя всеки ден, стъпка по стъпка е това което съм сега, а това, което е започнало с моето първо вдишване е жива хармония!!!)...