Един ден всичко беше вече
загубено. Той седна на земята, подпря гърба си на стената, която единствено
беше останала, върху която проектираше своята мечта....но. Така плачейки три
дена и три нощи, с наведена глава, защото беше изгубил всякаква надежда, нещо го
побутна по загорялата кожа на кракът му.
Не му обърна внимание първия път, но се повтори няколко пъти и тогава той вдигна
изнемощялата си глава и погледна, че някакво шише го беше докоснало, а водата
беше толкова придошла, че то беше дошло по вода.
Той искаше помощ от къде ли не,
за да постигне своята мечта, но никой нищо не стори за него. Дори му се
присмиваха и го подмятаха, кой от където свари. Сломен, забравен и безсилен той
заплака. Реката, която минаваше покрай селото, беше далече, а той се чудеше,
кога и как тя бе вдигнала своето ниво, за да може да дойде тази бутилка.
Много, много не изгаряше от
желание да я вземе, но нещо от вътре го подтикна да го стори. Бавно размърда
схванатото си тяло и с дясната си ръка вдигна бутилката от водата. Видя, че има
нещо вътре и махна корковата тапа от гърлото ѝ. Макар и не от първия път успя
да извади някакъв лист с текст написан вътре. Отвори го и мислено го прочете,
без да мърда устните си:
„Колкото и да плачеш, нищо няма
да промениш с това. Знаеш, че след всяко наводнение остава тиня, а когато е
суша, няма капка вода. Също така когато имаш нужда от помощта на някого и я
получиш от друг, не я отхвърляй, защото когато водата придойде ти ще потънеш
очаквайки помощ само от едно място, а тя идва от друго. За това приемай и
отдавай не се ангажирай само с едно рамо и то конкретно, което смяташ, че ще ти
помогне. Но също така никога не забравяй, че ако имаш нужда от помощ, тя ще
дойде едва тогава, когато твоите закачени рамене, за тялото ти се размърдат и ръцете ти чувствайки силата,
работят на пълни обороти. Бих ти казал, че има Бог, на този свят, който ще ти
помага винаги, но също така бих ти казал, че ако чакаш само неговата помощ без
ти да тръгнеш към него, най-вероятно ще продължаваш да търсиш, а той ще минава
покрай теб, и ти няма да го забележиш. Знаеш ли, защо е така. Защото ти ще
търсиш това, което са ти казали други преди теб, който дори не са го виждали.
Защото за тях чудото е събитие, което са чули, от хора преди тях, които пък
никога не са го виждали...За това е хубаво да плачеш, но не забравяй, че
сълзите ти могат да „наводнят“ света около теб и по вода може да доплува
решението на твоя проблем. Най-малко би го очаквал и би подозирал, че някой на
другия край на света ще е написал послание за помощ, а докато дойде при теб, то
ще е се е превърнало в спасителен пояс, за теб самия. Хубаво е да създаваш връзки чрез водата,
които биха те отвели на неподозирани места и биха те окъпали, пречистили и
освежили... А когато вече нищо не ти тежи, ти би станал от мястото си и би
направил първите си крачки след много време. Не се страхувай да опитваш, и
знай, че колкото и да ти е трудно сега, това е само малка част от нерешен
проблем. Плувай в реката, която сам изплака или греби. По някога ще ти се
струва, че си срещу течението, но това не трябва да те отказва да
продължаваш...Научи се да правиш, каквото можеш с каквото имаш под ръка. А, ако
нямаш нищо друго, ползвай само ръцете си, те също са инструмент, прикрепени към
рамената посредством цялата им дължина. Живота също е полезен инструмент. Използвай
го!“
За това плачете, изливайте,
пречиствайте се, не се сдържайте, защото не се знае, какъв дар ще получите
докато вие „наводнявате“ земята, някой има нужда от влагата ви. Докато вие
страдате, други порастват облагородявайки ги се чрез вашите сълзи. Освобождавайте
се, за да може и други да продължат да ги има...
P.S.: Това се роди най-спонтанно по
време на разходката ми в гората в 6:30 сутринта на 18.07.2015г събота. Докато
вървях, дишах, оглеждах се и някак „от нищото“ дойде това. Не знам, разказче ли
е, притча ли е, но е доста поучителна. Малко ми напомня за мен самия...но няма да разказвам излишно нищо.
