Започваме да ценим живота си едва
когато разберем, за съществуването на (ХХС) и веднага нашата антивирусна
система започва да търси противоотрова, която може да генерираме, но от начало
не съзнаваме това. Чак когато осъзнаем нуждата от ПРЕпрограМИРането, тогава
правим постъпления към противоотровата... и се ваксинираме сами(чки)!
Ще попитате, какво е „ХХС“...според моите‚ кратки“ 20-сет
годишни задълбавания в някои отрасли на живота, разбрах, че за да има
качествено изменение на живота в организма ни, трябва да има количествено
натрупване, което „ХХС“ ограбва. Stres-ът се влива в
организма ни като у тях си, а ние както винаги „сме за риба“. Не му се
противопоставяме и като се „завърнем“ го
усвояваме на 100%. Защо ли? Защото все бързаме за някъде, за нещо. Освен това все
си мислим, че не сме направили достатъчно... в какъвто и да е аспект, докато
накрая не се озовем в последния лазарет.
Хроникьорен Хроничен Стрес(ХХС)
е като, че ли нашата вътрешна програма, която всяко неуважение към нас самите,
поредното пренебрежение и други подобни, се задейства в нас. От страни изглежда
странно но когато „ХХС“ се задейства, тя не ни известява, не бие
камбаната, не крещи, но пък изведнъж „от нищото“ създава този вулкан, който
търси пролука винаги. Изригва и нанасяйки щети в нас и живота ни, оставя само
кратер. Тялото вече е гръмнало. Тогава какво? Едва тогава се обръщаме към
доктори и църкви...а до тогава се опитваме с наши крехки методи да
противодействаме на една парадигма, която не се отмества с „кози крак“ просто
защото ние искаме да я отстраним от пътя си. Ставаме много вярващи и много
послушни към предписания и рецепти. А до тогава нехаем и демонстрираме „износване“
на шкембета и замезваме с бири... Сега сме добре, но няма да е все така, ако не
се стреснем и не прекратим тия порочни практики на безбожно бездействие, не дишане
и не живеене в синхрон с природата...изплювате веднага не търпи такива „липси“...
Натрупването на този вид стрес е
невидим, но значим за живота ни. Е със сигурност е омаловажаван от милиони хора
по тази Земя. За това последния пристън е пълен с бели камъни и черни шалчета.
Само, защото някой не иска човечеството „да е свободно“ да знае, да може да се
отпуска от този коварен хват, който го изсмуква и го погребва с кеф след това.
От там свободно се генерира чувство за вина в наследниците оставащи да оплакват
спомена за живота на „хванатия човек в примката“ и се задвижва поредния порочен
омагьосан кръг.
А, колко „програми“ за мир са
инициирани с добри подбуди, които обаче довеждат хората до лудост или други
състояния..Защо, по дяволите?!
За това според мен докато „практикуваме“ разни методи обяснени сладко-сладко от някого нека не забравяме да проверяваме всичко поднесено на тепсия, да живеем да дишаме, да ходим... Нека не изместваме основните форми на живот, заменяйки ги с живуркане поднесено ни на поднос. Внимавайте!!! Бъдете нащрек.
