Одисеята
на Един Цветан на Цветница,сиреч Христо!
Преди цели
36 г. след като съм бил роден вече, желанието на родителите ми било да ме
"кръстят" на баба ми Цвета(прословутата свекърва). Така първото ми
име е Цветан и няма, как да подмина Цветница, но дядо ми 'се напил'(сефте не му
е било)и не могъл да преживее факта, че ще ме кръстят на баба ми, а не на
него(Христо), и на другата сутрин "хванал" комшията и с
"връзки" отишли в "общината" и ми сменили името от Цветан
на Христо.
И какво да
ви кажа няма как да подмина нито Цветница, нито Коледа... И понеже съм смесица
от имена(явно), се е отприщила една вълна в мен да открия още много такива, и
повярвайте ми доста смесица намерих... (но за това друг път)! За сега Живи и
здрави да сме и да Илядим! Това беше сутринта когато отидох до църквата
да взема върбови клонки и да накича къщата за здраве и берекет...а когато се
прибрах получих един изключителен дар,който ме докосна без да ме е „пипал“.
Става
въпрос за една притча, която на пръв поглед не е нещо,кой знае какво, но: някак
много голяма прилика установих веднага когато е съзрях и прочетох. Ей за това
не вярвам във факта, че човек „трябва“ да стои и да бездейства, изтичайки дните
му през пръстите му. Или пък спяло да вярва, че „каквото му е писано“ на всяка
цена ще му се случи... Дрън-дрън. Няма такова нещо „като каквото ни е написано“ и според мен
има такова, каквото сами си „забъркаме“ и после ще си го сърбаме, от колкото
сляпо да вярваме „в църквиянския вирус“ каквото "е писано".
...Замислих се, как ако не бях
предприел поредната своя инициатива и не се бях стегнал след първата загуба на
вложения в бизнеса, и не се бях съвзел дали до сега бих бил така уверен в себе
си, ако мислех,че ми е писано да се проваля/м. О,не! Нищо подобно. Желязната ми
самоувереност няма нищо общо с онзи празен и бездушен ход. За това сега ще
споделя онази притча, която ме разтърси, докосна и сякаш е доказателство, че
всеки сам живее върху собствения си акр от диаманти. Стига да може да ги
изкопае, осъзнавайки живота,колко е ценен и без тях
(поучителна притча)
