 |
| "Силата на пръстена"... |
Изминаха цели 10 години от как
видях лицето ѝ, а след него гърба ѝ. Днес
през 2017г. когато пиша тези редове са само с една единствена цел... не да
запознавам хората с това какви ги „върша“, а да се отблагодаря на „Клиент №1“,
че я има, че е автентична жена, която бе единствения човек признал постигнатото
ми(не,че е от значение за другите това,
но все пак),и освен това заяви, че „и без друго получава повече“... Дай боже
всеки му!!!
Е в романът ми „Силата на
пръстена“ тя е г-жа Козима Санчес в съвременен вариант, чрез която любовта бива
отново срещана след като е била копнята така от Аденсио. А отец Силвио, който
също обичал Козима се отрекъл от нея(без да „ангажира“ някого с това), защото
„опознал“ Бог, до колкото може да се опознава...и все пак запазили
приятелството си през вековете!
Това, което прозира в книгата е
приятелство, любов към точно определена жена, откриване на пътя към Бог и
Сладко от смокини... като спояваща нотка и следа от средновековието, та чак до
наши дни... Значи както ние пътуваме, така и смокиновите дръвчета и техните
плодове ни съпътстват и кой знае още колко неща го правят... паралелно с нас.
Какво значение има дали имаш
или нямаш прекалено много за да се перчиш... или да демонстрираш ЕГОлюцията си
ако нямаш друго, спрямо обикновения свят, който не ти е длъжен с нищо...
Живота
е всичко това което ни се случва докато кроим планове за него и сърцето ни
тупти... Не можем да извадим както любовта от контекста на живота
си, така не можем да спрем времето, което просто се Случва пред очите ни докато
кроим планове за утрешния ден,а забравяме да се насладим на днешния залез.Бързаме...Толкова бързаме да си купим Бъдещето, че забравяме да
изживеем Настоящето и да запомним Миналото!
И понякога оставаме с
впечатлението, че дори когато обичаме считаме, че някой ни е длъжен. Не! Това е
свързано с нашия ежедневен избор и свободна воля, която много често в
съвременния вариант на проявление се опитват да ни внушат, че обичайки ние сме
длъжни или са ни длъжни. Освен това най-много „любов“ се генерира когато искаме
да подчиним някого...от любов. За това и много хора бъркат верността с любов. Защото смятат, че верността е
чувството „на притежание“, че притежаваш нечие тяло и душа, които всъщност
никога няма да бъдат твои. Но така само утежняват положението на Любовта, която
един ден просто ескалира в нещо друго... За това аз съм пръв читател на
собствените си книги, когато ги пиша, защото те ми разкриват в повечето случаи
нещо, което съм знаел, но не съм осъзнавал в такава дълбочина, но след прочита
на написаното...нещата си идват на мястото!
10 години от как създадох
толкова много неща, и същевременно съм резервирал в пространството още
толкова... защото търся онази автентичност, която ми липсва... и когато не я
намирам я създавам сам. Не може това да ми е оправдание, че ако я няма, че не
може да се създаде, или генерира от мен.
Изминаха 16-сет години от как „сключих“
договор с Творческия процес да създавам и да творя, и така ще е докато сърцето
ми тупка.
Та така, малко се
отплеснах.Сигурно знаете, че човек „мъчно свиква“ но свиква да го ценят,
уважават, глезят без да искат нищо в замяна от него... Сигурно хората може ѝ
да смятат, че розовите очила не слизат от очите ми,защото „само за любов съм
бил говорел“ но много държа да им кажа,
че все пак очилата са сини(розовите са за момиченцата), и че са познали.
10 цели години на първо четене
не са нищо, но за човек, като мен, който чака, и живее за този миг това е много
време. Защото това не е рестото в джоба ми от поредната покупка, а това е
цялата сума инвестирана и разделена на всички малки кътчета в сърцето ми. Това
е много време: десет пъти по 365 дни...(10 x 365=3650)дни... освен това видимото за
очите е само половината от истината, за която пиша и говоря чрез любовта си към
Нея. За това когато ѝ казвам в очите, че е истинска
и автентична жена, каквито вече не се раждат, тя не иска да ми повярва. Знам
едно нещо със сигурност, че в живота има много „правила“, но едно е култово:
Ако искам нещо конкретно като нея, няма как да се задоволя с нещо
приблизително... защото просто не се получава!!!
 |
| С леко намигване от Автора... |
P.S.: Двамата с нея си приличаме по още едно
нещо... не сме имали чак толкова много комплименти в живота си, че да имаме
време да свикнем с тях... а сега ги отправям всеки божи ден, защото Тя е различна
за мен, което я прави достатъчно специална...
за същността ми.
