„Началото на Мъдростта започва с желанието за нея.“
 |
| Календарът,който ме Вдъхнови! |
После
предната седмица преди тази дата гледах снимки на мои познати, че са били там.
Кметицата на Лясковец също е била там. Синьото от календара ми се набиваше на
очи, а не знаех защо... Докато един ден не получих филма за Алекс Орбито – „Човек на Вярата“ (Man of Faith),
а дори не знаех защо... го заслужих. Просто човекът изпратил ми го така е
преценил. Невидими и неведоми са пътищата, както и способите на БОГ. Във филма
се разказва за този свят човек, който извършва операции с голи ръце и
т.н.Хиляди хора по тази Земя са усетили силата му, а той е толкова земен и
същевременно ИЗВЪН-земен. Дори на 9-ти юли 2017г. в зала 1 на НДК е било
представянето на филма (за което не съм разбрал). Над 2000 човека са видели
документалния филм на „Списание 8“, благодарение на главния редактор Ганета
Савова и режисьора Добрин Кашавелев и на всички знайни и незнайни, видими и
невидими помощници.
 |
| Алекс Орбито-Снимка "Списание 8" |
Та
така, както достигна до мен този уникален филм, така и аз го изпратих на моята
скъпа приятелка Мария(това е приятелка, която в знак на благодарност към
осъществяване на мои мечти я посветих в Рейки Мастърска степен на 16.11.2016г) .
Точно на нея и бях казал преди време, че ще ни търсят от различни Алианс-Сдружения
като лечители и мен вече ми пратиха имейл с точно такова предложение. Аз нямам
нужда от обединяване, а от фронт за работа. И от филма, който и пратих тя
видяла, че Алекс Орбито е бил на Рила и е играл Паневритмия накрая. Така тя се
вдъхновила мигновено от това, което е видяла и проверила кога е тази сбирка.
Оказала се, че е скоро на 19-ти август – събота и предстои да се случи. Така се
обади и направо ме предизвика с предложението си... Ха, ти да видиш, си казах
аз. Това малко ми прилича на „отпуска“ от Вселената с цел някаква награда за
добре свършена работа. А аз дори не я планувах заради другите си специализации,
които предстоят. Но пък избрах този избор и сега остава да се случи. Нищо, че
вече явно се е случвало всеки ден поглеждайки календара и представяйки в
съзнанието си, какво ли би било, след като съм вече там?! Най-вероятно зарядът
и магията на Планината не е за изпускане. През последната една година от как
изкарах Метода Силва, колко много неща реализирах и случих, а сега и това... О,
Господи благодаря ти. Както се шегувах с този лаф „няма как да е по-добре“,
сега се заигравам отново. Явно има защо Енергията, с която работя да ме поведе
в планината, за да се заредя, защото явно ме очаква нещо още по-голямо...“
(Извадка
от дневника ми-петък 11.08.2017г)
Тишината може да
се тълкува като Самота или Свобода!
Още преди да тръгна в седмицата
натам към Рила, сключих договор с „от Другата Страна“ всичко да се случи по-най
добрият начин за всички страни от пребиваването ми/ни в чуждите земи...
Още с пристигането си пред
манастира, преди дори да се питаме, къде ще спрем, излезе кола от мястото си и
един полицай направо ни посочи мястото му. Воала ли до-чуха ушите ми. След това
влязохме вътре и разгледахме мрачния свят на християнството. Запалихме свещи (нали
така правят всички), взех и вода за скъпите ми същества, записах над 12 имена
за четене за здраве. После посетихме и музея в манастира и видяхме неща, които
не се срещат никъде, като Рафаиловия кръст с миниатюрите изработен от монах
Рафаил за цели 12-сет години...(но да си призная не „изгарях“ от желание за
среща с тях).
Времето там беше ветровито и
слава Богу, защото идвам от място където жегите през август са сериозно
изпитание...
Очите не спират да разглеждат
тия величествени рилски възвишения,
защото те не бяха ги виждали до сега... Притаявах
дъх доста често и въпреки, че слънцето ми блестеше на моменти, то гледах с насълзени
очи... но гледах. Сигурно събирах спомени, докато изживявах нещата на живо –
сега. Но и тук „панаира на суетата“, която цари както на другите места е епидемия и никой не я забелязва... докато
охраната на манастира не започнаха да спират жени с къси гащи,разголени потници
и деколтета и не ги помолят да се закрият, защото това не е заведение, а
манастир. А те горките като попарени гледат и се чудят, „какво а-дже-ба става
тук“ и защо ги спират... та те така си ходят навсякъде, нали е моде-рно!!
Следва продължение... 19-ти август е 231-ят ден от годината според
Грегорианския календар (232-и през високосната).Остават 134 дни до края на
годината.
Оттам направо
заминахме в посока Рилските езера... Само, че не се стига толкова лесно до там.
Защото като страж стои село Панúчище с криволичещия си път. И така нетърпеливи пристигнахме близо до лифта и
започнахме „като жадни“ да попиваме от обстановката, да гледаме, какво се
продава, кой какво предлага и нещеш ли стигнехме до най-важната информация,
която бе златна възможност. Тя бе предоставена от охраната на лифта: „утре лифта ще бъде отворен в 6:30, и ако
искате за да не чакате на две места, по-добре си вземете сега билети за него!“ Безценно
е да ползваш джокер директно от човешкия източник. Взехме ги „тия хартийки“,
които щяха да ни дадат достъп до по-високата цел Рилските езера... Но
разбрахме, че имаме и други избори: да се возим на джипове до там, или да ходим
пеша...Три възможности, една цел-езерата. Но другите два избора дори не влязоха
в обсега на желанието ни. После посетихме лекция от 18 часа - на гост от Италия Паоло Коралини - “Единно
семейство - традиционно Айкидо” в рамките на Международен Симпозиум Седем
Рилски езера от 18 до 20-и Август.
Така
в подножието на лифта открихме заведение
с дървени палети отвън и
направо седнахме на тях. Оцених какво е да ядеш от
лясковските домати, които бях произвел и донесъл за подарък на моята скъпа
приятелка Мария и Тодор. О, Господи толкова свеж въздух, такава свежест в
доматите и сандвичите, че... „муаш“ като невидял. Скри се слънцето и стана кучи
студ. Рязко се сетихме за шапки, ръкавици, качулки и такива уютни материи,
които да „ни спасят“ от тънкия вятър, който през деня разхлажда, но вечерта
сковава в прегръдките си. Последва организация на спалното където щяхме да
спим. Можеше и под звездите да е,
но... не си ли екипиран за това невидимо изпитание сутринта(ако въобще е мигнал
човек), ще е на шушулка и надали би искал да прави каквото и да било, след това.
За това ние бяхме авантюристи и „спахме“ в колата огънати като пашкули, за да
полетим сутринта по склона като пеперуди. Заигравам се с пеперудата, защото два
месеца преди да тръгна на там започнах да пиша продължението на романа ми „МАХДИМ
-2“. Вътре описвам една история с пеперуда, която ни запознава с царството й.
Та такива ти ми неща. Ако може да се нарече спане в кола, да случи се, кой
хърка, кой мърка, спомени оставихме и през нощта. Изпреварих алармата и станах
в 5:25. Станахме рано за да можем да се „организираме“ и да „хванем“ лифта като
първи. Е, не успяхме да сме първи но поне бяхме от първите 15-сет. Видях, че
хората масово си слагат раниците не отзад, а отпред... а после разбрах, че това
се прави за да може като се качиш на лифта да си се настанил стабилно...Човек
се учи й когато гледа „другите“ какво правят и извлича, полза, ако му е от
полза... ще го помня това свежо, студено утро, когато: бях си сложил кецовете,
ръкавиците, и качулката на суитчера и тръпнех от вълнение и хлад на опашката,
която зад нас растеше главоломно...
(От хижа „Пионерска“ в
Паничище до хижа "Рилски езера" през 2009г. е
пуснат седалков лифт с денивелация
от 1580м надморска височина на 2100м за 16 минути. Лифтът помага да се избегне
най-стръмният участък по маршрута към и от Седемте рилски езера.)
"Болен лифт" здрави хора носи!"
Там
вече имаше хора посрещащи изгрева под съпровода на цигулка-Дъновисти. „Хвърлих
им едно око“ и прехода започна. Все повече хора слизаха от лифта и се
устремяваха нагоре като нас. Пред нас хора, зад нас също. Нагоре времето става
студено, но на мен ми стана топло. Съблякох се по потник и така ходих до
езерата чак. Ходенето е любопитно защото поставя на изпитание както сърцето,
така и очите(защото виждам това за първи път), съзнанието ми се разтвори и
забравих буквално кой съм. Само вървяхме и снимахме. Пиехме вода и крачехме.
Някъде „на върха“ до табелата на едно от езерата ме настигна Иван-човекът от
Горна Оряховица, от който купувах най-ценните си книги. Една от тях бе „Автобиография на един йогин“ на Парамаханса
Йогананда. Здрависахме се, докато той с изненада ме попита какво правя тук?
А аз шеговито го „поведох“ като му казах, че се разхождам... случайно попаднал
тук. И както си мислех, че точно тук няма как да ме познае някой, то се оказа
че Вселената ме опроверга отново и отново, защото той е последовател на
Дънов... А точно днес на 19.август Дъновистите отбелязват според тях
настъпването на Божествената
Слънчева Нова година. Е, добре така да е, ще я
посрещаме...
Вървяхме
ли, вървяхме. Много ходене, много вода и пот, Слънцето започва да пече, гали ни
с лъчите си... и пак ходене и пак чуваш оттук –оттам хем наша, хем чужда реч...
Така с хиляди крачки, и също толкова удара от сърцата ни се озовахме до езерото
Бъбрека - 2282 м. надморско равнище. Веднага отидохме
до него и аз си измих лицето, и там записахме посланието ми към фризьорката ми,
която „ме бе видяла“ в думите си, как правя това. След това се разделихме и аз
отидох на малкото хълмче над езерото и седнах. Там извадих молива, гумичката и
платното си и започнах да поставям първите щрихи от гледката пред мен - езерото Бъбрека. Заедно
с това снимах за да мога да нанеса цветовете след като се върна. Отдадох се
след това на медитация и съзерцание... като осъзнах, „колко съм малък“- като
прашинка от плажа на живота. Направо се само-забравих пред това величие на (Шанг)Ри-ла.
Сякаш това изчисти или изтри някакво място в мен, за да мога да получа още
дарове от Вселената. Може би това също бе дар, за който бях дошъл точно тук,
като лечител, защото знам, че в пълна чаша няма място за нищо, каквото и да е
то (освен утайка)... Още един повод за благодарност...
Имам вяра, че мога да постигна всичко, което
пожелая - и получавам цялата помощ, която ми е нужна, когато ми е нужна. Просто за
мен е важно да не се отклонявам от целта си, да бъда последователен и постоянен. Както
и да не обръщам внимание на ония, които ми се смеят на мечтите.
Последва
слизане и обяд в хижата „Рилски езера“, а оттам на лифта и надолу към колата...
После кафе и анализ... до рампата в кафето. Не бързахме - признавам си да тръгваме,
защото това място е изключително и ме освободи (а може би ми додаде „Гигабайти“
за да запиша още неща в книгата на живота си-кой знае).
Така
сбъднах още една своя мечта от дете... Но съм признателен, че едва сега се
осъществи, защото съм много по-осъзнат и намерил себе-то си...
