(опитах
се да измисля смело и дръзко заглавие, но и не забравям никога, че то наистина
трябва да показва, това което хората следва да видят)...
Тиквеника с изместен cenтър е на мода днес в къщи!
Хората трябва
вече знаят за какво става Дума, само като ми видят името, логото или лика ми. Разпознават
ме толкова добре, че няма значение как
ще започна разговора или как ще се появя облечен. Те вече знаят какво да очакват
от мен, защото имам изграден път. Точно както е сред моите „приятели“, които
си ме знаят от години...
Когато
съм себе си и стоя зад мнението си, издавам увереност, мотивация и
целеустременост, въпреки, че обичам да се правя на „шут“... защото ми омръзнаха,
признавам си, студените безизразни лица, застинали без желание да се забавляват
макара и за собствена сметка, защото „да не им се образуват“ бръчки... Аман от „сериозни“
хорица!
И
в този ред на мисли, днес ми се падало да стържа тиквата за тиквеника. После да
чупя орехи и накрая да ги объркаме с една чаша захар и малко канела. Когато я
сложихме, тя ме лъхна в носа и се наложи да се замисля за противогаза(въпреки,
че не съм му фен).
Снимах
дълъг клип но нещо стана и когато го свалях се скапа работата и се затри клипа.
Сори, исках да ви покажа повече забава и повече от един клип, заснех процеса на
пълнене на плънката и поставянето на корите в тавата, както и за фон слушаме
народна музика от години в къщи. Но от много време не ми се беше случвало, да затрия така смешно клипчето си.
Сега
когато имам възможност да документирам, такива неща много се забавлявам,
защото: знам, че Благодарността е много просто нещо. Но притежава
Огромна сила. Осъзнах, че няма как да си благодарен и да си скучен(или да ти е скучно),без да се забавляваш
дори и с рутинен тиквеник, като нашия. Хах! Тихо да не чува майка, че няма да „ми
даде“ да го опитам...
Но пък ще ви покажа сиропирането
на самия тиквеник и ми се искаше да ви покажа, как ще си „бодна“ първото парче,
но не бих ви го причинил... Вече с първите появи на снимките в мрежата взех да
получавам критики, че и на другите им се „дояло“... Е, нищо лично направете си! И мен ме дразнят разни питки, торти и т.н., но не „скимтя“...на кухо!
P.S.: Та в този ред на мисли, подслаждайте си
живота, защото има достатъчни горчилки, макар и те да са под формата на
политически dietични „тикви“!
